Кръгла маса на тема "Предизвикателства и перспективи пред преработвателния сектор в България" се проведе в София, съобщиха от Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, което е инициатор на срещата. Освен че отбелязаха 30 години от създаването на Сдружението, домакините и гостите на форума маркираха актуалните проблеми и предизвикателства в сектора.
На събитието присъстваха Веселина Минчева-заместник-министър на иновациите и растежа, Янислав Янчев-заместник-министър на земеделието и храните, Добри Митрев председател на УС на БСК, представители на организации и ведомства.
Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България Яни Янев изложи проблемите в сектора, като акцентира на факта, че макар Сдружението да обединява конкуренти, между членовете му цари толерантност, взаимно уважение и единни предложения за решаване на проблемите. Като ключови предизвикателствата, за които производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури сигнализират нееднократно, председателят посочи подобряване на комуникацията с държавата и липсата на суровини, за вътрешния и външен пазар, след тежката година с лоша реколта.
Янев бе категоричен, че в нито един момент не е съществувала заплаха за България, продиктувана от вноса на слънчоглед от Украйна, така че политиката на солидарност на България към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична. Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки преминават през тези страни, за което те получават такси за превоз и претоварни операции на тяхната територия, като от Европейския съюз (ЕС) са инвестирани огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.
От сектора отбелязаха още, че във връзка с продължаващите над 19 месеца затруднения при търговията със зърнени и маслодайни култури, продиктувани от защитните мерки и увеличаване на административната тежест, се забелязват загуби не само за бранша, но и за държавния бюджет.
По информация от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), през 2022 година са преработени над 3,5 млн. тона слънчоглед от които 1,4 млн. тона от внос. Изнесени са 910 012 слънчогледово олио, 660 346 тона белен слънчоглед и 931 961 тона слънчогледов шрот на обща стойност над 2,6 милиарда евро. Заедно с вътрешните продажби приходите от продажби надвишават 6 милиарда лева. Тези резултати, които наредиха България на водещите места в света, към момента са несъпоставими.
През 2023 г. по официална информация от МЗХ, вътрешното производство на слънчоглед е 1,620 млн., а вносът - 492 хил. тона. Очакваната реколта за тази година ще бъде не повече от 1,4 млн. тона, количества, крайно недостатъчни за нуждите на преработвателите, които са над 4 млн. тона на годишна база. Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. Липсата на суровини води и до преустановена преработката или намален обема на преработка в редица български заводи.
Въпреки тези факти, участниците в кръглата маса категорично заявиха, че българските маслопреработватели не очакват шоково поскъпване цената на олиото. От Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, отбелязаха, че са готови да предложат мерки и решения, които да спрат политиката на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, с устойчива до момента позиция на международния пазар. Участниците акцентираха към премахване административната тежест при вноса на суровини като едно от възможните решения, както и подобряване на диалога с държавата в това отношение.
По време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство министрите дискутираха предизвикателствата и бъдещите перспективи в различните селскостопански сектори. По отношение на зърнените и маслодайни култури, служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов съобщи, че в България се отчита спад на производството на слънчоглед и царевица - съответно с 11,5 и с 38,1 процента на годишна база. "Това е вследствие на сухото и горещо време през летните месеци, което доведе до сериозно намаление на средните добиви от декар при пролетниците. Изкупните цени към края на октомври 2024 г. не са в състояние да компенсират това понижение. По този начин се формира сериозен отрицателен финансов резултат и невъзстановими загуби за земеделските стопани", подчерта Тахов.