Жестоката горещина е опустошила посевите със зърнени култури в Северна Европа, а комбинация от засушавания и проливни дъждове в житницата около Черно море намали очакваните добиви. Вече се появиха опасения, че още има още щети, които ще вдигнат цените.
С наближаването на жътвата в Северна Германия - втория след Франция най-голям производител на пшеница в Европейския съюз - се появяват нови доказателства за щети по реколтата и наблюдателите на няколко пъти снижават очакванията за добивите в 28-членния блок.
"Ситуацията в Северна Европа е катастрофална", казва Андре Дефоа, главен анализатор в "Стратеджи грейнс".
Миналата седмица тази консултантска компания намали прогнозните си очаквания за реколтата от хлебно зърно за тази година в ЕС (най-големия производител на зърно в света) до нива под 130 милиона тона. Това е най-ниското равнище от шест години насам, макар че Дефоа каза, че прогнозата може да бъде ревизирана още веднъж. Франция - топ производителят в ЕС - също страда от екстремни прояви на времето и прогнозите са, че добивите й ще бъдат около 34 млн. тона в сравнение с 36,6 млн.тона през миналата година. Знойната топлина удари пшеницата и в Скандинавия, и другите балтийски държави, като в Швеция се очаква реколтата да спадне с 40 на сто на годишна база. А във Великобритания, където засушаването може да доведе до петгодишно дъно на добивите на пшеница, фермерите тревожно очакват резултатите, докато на север жътвата започна.
СПОМЕНИ ОТ СЕЗОНА 2007/2008
През последните три седмици цените на пшеницата в Европа се покачиха с 15 на сто. В сряда те достигнаха връх за периода от края на 2014 г. - 208,50 евро за тон на фона на нарастващи опасения за доставките на пшеница по света. Крайното въздействие на тези процеси ще се усети на световно ниво, тъй производството ще достигнат най-ниските равнища от пет години насам, обяви миналата седмица Международният съвет по зърнените култури (International Grains Council), след като коригира надолу прогнозите си за водещите четири европейски производители - Франция, Германия Великобритания и Полша.
Повишаването на цените на пазара на пшеницата възражда спомените за сезона 2007/08, когато увеличаващите се цени на зърното предизвикаха хранителна криза. Сега обаче анализатори казват, че високите цени и други зърнени култури може отчасти да компенсират дефицита. Посевите с хлебно зърно в Германия, притиснати от най-високите от 1881 г. температури през месец май, се очаква да дадат 25 на сто по-слаба реколта тази година, казват от фермерската асоциация Де Бе Фау (DBV). Размерът на щетите може да накара Германия, която е сред най-големите износители в Европа, да внася през следващите години. Щетите породиха призиви от страна на Де Бе Фау за отпускането на един милиард евро субсидии заради сушата. Във Франция посевите не са толкова засегнати и там е започнала жътвата. Сега се смята, че френските износители на пшеница имат най-голяма изгода от бедите, сполетели съседите; фермерите в САЩ също може да извлекат полза, като евентуално изпреварят Русия като водещ износител, казват анализатори.
Дъждовете в района на Черно море
В черноморския регион посевите бяха засегнати както от суша, така и от проливни дъждове, което се отрази зле на качеството на зърното. Грижата за качеството е ключова за Русия, защото означава, че на световните пазари ще бъде предложена по-малко пшеница за мелене или качествено хлебно зърно. "По принцип е ясно, че реколтата няма да достигне миналогодишните рекорди, но все още изглежда, че ще бъде относително голяма", казва Аркадий Злочевский, президент на Руския съюз на зърнопроизводителите.
"Проблемите са свързани предимно с качеството", добави той. "Стратеджи грейнс" смята, че реколтата в Русия ще спадне с 18 на сто тази година, казва Дефоа.
През 2017 г. в Русия бяха пожънати рекордните 85,7 милиона тона хлебно зърно, вкл. твърда пшеница. В съседна Украйна, която изнася голяма част от реколтата си, добивите ще спаднат с 16 на сто до 22-23 милиона тона заради пролетната суша и летните проливни дъждове, каза украинският министър на земеделието.
В Румъния - трета в ЕС по износ на пшеница - добивите ще са поне с 20 на сто по-ниски, казва Лоренциу Бачу, президент на фермерското сдружение ЛАПАР (LAPAR), според когото големи площи с посеви са изцяло унищожени. Спадът в добивите може да бъде още по-голям; ден след ден процентът се покачва и ситуацията по места се влошава", казва той и добавя: "Дъждовете не спряха поне за ден".