България е сред последните страни в ЕС по процент използвана земеделска земя за биологично земеделие, отчитат данни от анализ на Евростат за развитието на биологичните култури в ЕС през 2016 г. Страната ни е на 23-позиция с едва 3,2 процента обработваема земеделска земя за биокултури или около 161 хиляди хектара.
Въпреки това само за четири години сертифицираната земеделска земя за биопродукти у нас се е увеличила 4 пъти - през 2012 г. е била 40 хиляди ха, а през миналата година - 161 хиляди ха. По показателя "използвана земеделска земя за биопродукти" от общите селскостопански площи, зад нас се нареждат страни като Холандия - 2,9 на сто или 52 хиляди хектара, Великобритания - 2,8 на сто или 490 хиляди хектара, Ирландия - 1,7 на сто или 77 хиляди хектара, Румъния - 1,7 или 226 хиляди хектара и в дъното на класацията е Малта - с едва 0,2 на сто земя за биокултури или 24 хиляди хектара.
Според експерти в бранша - Мярка 11 - "Биологично земеделие" - включва освен биологично растениевъдство и направленията биологично пчеларство и биологично животновъдство. Годишният размер на плащанията за биологично земеделие у нас, според Мярка 11 "Биологично земеделие" е, както следва: полски култури, включително фуражни - 168 евро/ха; постоянно затревени площи - 112 евро/ха; трайни насаждения, лозя и маслодайна роза - 557 евро/ха; ароматни и медицински растения - 405 евро/ха; зеленчукови култури - 399 евро/ха и др.
Основен фокус в производството на биологични продукти у нас е поставен върху многогодишните култури, но все повече място намират биозеленчуците, зърнените храни, както и биологично чистите лозови масиви - все по-често винопроизводители поставят върху етикетите на продукцията си термина "биологично вино". Биоземеделието е бързо развиващ се бранш у нас, като за близо 10 години след приемането ни в ЕС, броят на заетите в биоземеделието /производители, преработватели и търговци/ е нараснал в пъти - от 400 през 2007 г. - до над 4 500 през м.г., отчитат експерти в бранша. Отчита се също, че като цяло биофермерите са много по-млади и по-образовани от хората, които се занимават с конвенционално земеделие у нас.
Освен това по различни данни - около 90 процента от биологично произведените продукти у нас се изнасят на европейския пазар. В момента пазарът на биопродукти у нас се изчислява на около 1 процент от общия пазар на храните в страната.
Най-голям дял от площта на културите, предназначен за биологично земеделие, е регистриран в Австрия, където повече от една пета - 21 процента или 571 хиляди хектара от общата селскостопанска площ, е отделена за отглеждане на биопродукти през 2016 г., отчита анализът на Евростат. Следват: Швеция - 18 на сто или 553 хиляди хектара, Естония - също 18 на сто или 181 хиляди хектара, Италия - 14 на сто или 1 796 хиляди хектара, Чехия - също 14 на сто или 489 хиляди хектара, Латвия - 13 на сто или 259 хиляди хектара и др.
Според европейската статистика в ЕС през миналата година като цяло биологичното земеделие съставлява 6,7 процента /или 12 милиона хектара сертифицирана земеделска площ за биоземеделие/ от общата използвана земеделска площ в Евросъюза. Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя на регистрираните биологични производители в ЕС, които достигат 295 600 в края на 2016 г.
В световен мащаб се наблюдава засилен интерес към биологичното земеделие, което вече е развито в над 100 страни. Лидери в този бранш са Австралия - с над 24 милиона хектара и Аржентина - с близо 15 милиона хектара земеделска земя за биохрани, като световният пазар на сертифицирани биопродукти се оценява на близо 30 млрд. долара годишно.
Биологичното земеделие съчетава най-добрите екологични практики, високото биоразнообразие, опазването на природните ресурси и високи производствени стандарти, основани на естествени вещества и процеси. Биоземеделието предвижда също и специален пазар, отговарящ на специфичното потребителско търсене, като в същото време предоставя обществени блага по отношение на опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и развитието на селските райони, отчита още анализът на Евростат.