Хора, които влагат спестяванията си без познания за пазара и без намерения да обработват земята, рискуват да загубят, пише в. „24 часа”.
Изчислена според данните на националната статистика за средна цена на земята 680 лв. за декар и средна рента 41 лв., доходността от инвестицията в земеделска земя вече е под 3%. В същото време заради символичните лихви по депозитите в банки хора със спестявания, но без познания за пазара - като лекари, стоматолози, адвокати, компютърни специалисти и др., ги инвестират в земеделски земи , като разчитат цената им да расте.
За нов инвестиционен балон по подобие на този на недвижимите имоти - този път воден от апетита за купуване на земеделски земи , предупреждават арендатори и експерти в сектора. „Балонът се надува и не знам кога ще гръмне", казва Костадин Костадинов, арендатор в Добруджа в района на с.Крушари, цитиран от вестника. Според него в Добруджа единствено слабото предлагане на парцели засега задържа цените. Хората, които купуват земя, без да имат ясна представа за земеделието и пазара, рискуват да загубят, предупреждава Костадинов. „Наблюдава се едно обезкървяване на агропазарите, което рано или късно ще рефлектира и върху цените на земеделската земя", убеден е фермерът.
Земята се поразпредели и цените вероятно вече са достигнали тавана, коментира и Кирил Енев, арендатор в Батак, Караисен, Сломер и Горна Студена. Предлагане и реални сделки с ниви вече почти няма. А това, че се включват други хора, които нямат ясна визия за този пазар, спекулативно вдига цените, убеден е той. Енев добавя и друг фактор, който приземява високите очаквания за доходност от нивите - разпокъсаността. Малките парцели трудно се обработват, а на места остават и необработваеми. Затова от тях трудно може да се очаква печалба, а цените им остават ниски.
България е страната с най-раздробената земеделска земя в Европа. Средният размер на една нива у нас е между 3 и 5 декара. Общо обработваемата земя у нас е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета с 3,5 млн. души собственици. Липсва закон за комасация ; липсва последователна политика в тази посока; липсва модернизация и няма обучени специалисти.
Друг проблем е напояването и липсата на изградени съоръжения. През 2013 г. годните съоръжения са върху едва 3,26 млн. дка, а използваемостта им е около 10%, което означава, че едва около 350 хил. дка се напояват. Т.е. при инвестиция в земеделска земя трябва да се сметнат и разходите за изграждането им.
Според данни на посреднически агенции през миналата година 30% от сделките със земеделска земя в България са осъществени от физически лица, което ги поставя като в сектора след фондовете и арендаторите. Те купуват парцели до 350 дка, като разчитат, че земята ще им носи рента и очакват скок на цената, но не отчитат рисковете. „В региона на Добруджа земите вече са силно надценени и не отговарят на доходността. Съотнесено към рентите, в момента е неразумно да се купува земя, която ще възвърне инвестицията след 30 години", смята председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков. Според него предстои отрезвяване на пазара. Според инвеститорски анализи секторът в България все още е високорисков и при лоша реколта ситуацията се влошава допълнително. Неслучайно в последните две години няма нов голям инвеститор в пазара на земя у нас. В същото време земеделието изисква сериозни инвестиции, но не гарантира добри приходи заради сериозната му зависимост от световните пазари и климата. Цената на пшеницата в последните години падна заради много запаси по света, а субсидиите на зърно -производителите бяха намалени.
„С 10-12% по-евтина е пшеницата от миналогодишната, обяви неотдавна представителят на Контролния съвет на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Равносметката за реколтата и цените на прибраните през този сезон зърно и маслодайни не е много обнадеждаваща за фермерите. Съчетанието на в някои региони на страната. Поскъпват консумативите на входа на производството. Себестойността на продукцията расте, което неминуемо рефлектира върху доходите, коментира той. В близките години е възможен и спад в цените на земята, особено ако се запази започналата тенденция на свръхпроизводство на зърнени култури в световен мащаб, което да държи ниски изкупните цени на продукцията, прогнозират икономисти.