Фермерите вече жънат „на зелено” реколтата, доходите им падат, а опасността от лошо време „реже” цената на нивите. Това алармират земеделци от различни краища на страната в материал от днешния брой на в. „Труд”.
Според Асоциацията на зърнопроизводителите приходите от жито ще бъдат между 130 и 150 млн. лв. по-ниски заради капризите на времето. В същото време оптимистичните очаквания на бранша са добивите от жито да не надскачат 400 кг от декар, за сметка на набъбващите разходи, които са подскочили с 25-30 на сто спрямо 2014 година.
Браншовиците очакват по-ниските доходи от реколтата да рефлектират и на пазара на земята, като липсата на оборотни средства в земеделието ще понижи продажната цена на нивите поне с 15-20 на сто.
И докато в Северна и Североизточна България фермерите се оплакват от влага, в централната част на страната - Пловдив и Пазарджик, задух и суша вече мори посевите. Ефектът и от нея ще е свиване на добивите и на приходите в земеделието и отново ще доведе до поевтиняване на земеделската земя впоследствие, пише още „Труд”.
Положението с пролетниците също не е розово. „Сеитбата на слънчоглед в Хасковска област се забави с около 40 дни заради лошите климатични условия, които попречиха до края на март да бъдат засети площите с маслодайната култура", посочи председателят на Съюза на зърнопроизводителите в града Тенчо Тенчев пред вестника. Като цяло се оказва, че засетите пролетници са и по-малко. Поради преовлажнените площи и тежката 2014 г. тази пролет се отчита намаление при почти всички посеви. До средата на май са засети около 6,2 милиона декара със слънчоглед, което е по-малко с 1,1 млн. декара спрямо 2014 година. Намаление се отчита и при царевицата. Тази година сеитбата е върху 3,445 млн. дка, при 4 млн. дка преди две години. С пролетен ечемик са обработени само 66 000 дка площи. Като цяло към 15 май т.г. са засети под 10 млн. декара пролетници по данни на фермерите, подадени в областните земеделски служби.
Прогнозите за времето също предвещават опасности. Според синоптика Петър Янков трябва да свикваме, че летата при нас на Балканите ще стават по-влажни и малко по-хладни. Заради глобалното затопляне се наблюдава рязка промяна на времето и периоди със спадове на температурата от 10-18 градуса за ден. А подобни метерологични условия предвещават и градушки. Той прогнозира и влажен и сравнително по-студен месец юни, когато стартира жътвата. Причината ще са средиземноморските циклони, които ще са повече през този месец, особено в Западна България. Именно започващият сезон на градушките е другата голяма тревога на фермерите. За поредна година Изпълнителната агенция за борба с градушките може да осигури защита на само половината от обработваемата земя в страната, т.е. на около 17 млн. декара, при субсидирани от ЕС 38 млн. декара площи. „Чадър" срещу град има за нивите, разположени във Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен. Тревогите на фермери заради ледените късове са изострени от опита им през отминалата 2014 година, която изобилстваше от градушки.
„Не стига че реколтираните площи са по-малко, но ако те бъдат съсипани и от градушки, това директно ще значи фалити за редица фермери, които още отсега очакват по-ниски приходи и се чудят как да свиват разходи, за да оцелеят. По-ниските приходи ще доведат и до спад в цената на нивите", коментира Иван Иванов от Пазарджик. От Националния съюз на градинарите предлагат да се създаде фонд „Резервен", в който пари да заделят Държавен фонд „Земеделие" и асоциациите на производителите. Така би се генерирал допълнителен ресурс, чрез който да се закупуват ракети за отстрелване на градоносните облаци.
Асоциацията на зърнопроизводителите също подкрепя подобна идея, но според тях трябва да се създаде общ фонд, в който да участват застрахователи, фермери и държава. Част от средствата в него може да се отчисляват за борба с градушките. От съюза на градинарите припомнят още, че държавата изплаща компенсации само ако от градушката са унищожени 100% от плодовете. „Това трябва да се промени, често пъти чиновниците установяват, че градината е унищожена на 96% и отказват компенсации. Мислите ли, че стават за нещо останалите 4% от плодовете", добавят оттам.
Изобилието на зърно в световен мащаб също ще сваля цените тази година и ще реже доходите на земеделците. Световният съвет по зърното публикува наскоро актуализираната си прогноза за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2015-2016 г. Очакванията за добивите от пшеница в ЕС са увеличени с 1 млн. т - до 148,2 млн. т, спрямо прогнозата от март. Новата реколта от царевица в ЕС вече се оценява на 67,5 млн. т в сравнение с 66,9 млн. т преди това.
Прогнозите за производство на пшеница в Русия и Украйна през 2015 г. също са повишени в сравнение с оценките от мартенския доклад на съвета - съответно до 52 млн. т и 19 млн. т спрямо 51,4 млн. и 19,6 млн. т по-рано.