Поставили сме си много амбициозна задача - да започнем работа по нов закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
Това съобщи в Русе председателят на парламентарната комисия по земеделието и храните Румен Христов, цитиран от БТА. По думите му сегашният нормативен акт е променян многократно и "той вече е изиграл ролята си".
"Ще се опитаме да изработим и един кодекс, който да включи и други закони, имащи отношение към досегашния закон", обясни Христов. Целта е да се установят най-сетне трайни поземлени отношения в България.
"Търсим възможност да бъдат защитени интересите и на собствениците, и на ползвателите, като да няма ощетени", обясни Христов.
Той даде пример в селата, където живеят много възрастни хора. Много пъти те ставали жертва на спекулации на едри земевладелци. Затова целта е взаимоотношенията да са ясни - начините на подписване на договори, тяхната дългосрочност, възможността за смяна на предназначението на земята - т. нар. бели петна и общинските пътища.
Христов допълни, че трябва да бъде решен въпросът и с единния кадастър. Идеята е да се намалят администрацията и администрирането.
На въпрос, свързан с тютюнопроизводството в България и със субсидиите, Христов коментира, че трябва да се търси алтернатива за тютюнопроизводителите, защото ЕС е категоричен и след 2021 година държавните доплащания в този бранш ще спрат.
"Не съм много щастлив и от факта, че тютюнопроизводителите в България получават 120 млн. лева, а Българската академия на науките - 85 млн. лева", коментира Христов.
Той посочи, че това, което държавата отпуска като помощ за земеделието, ще бъде насочено приоритетно за зеленчукопроизводители - за полско и оранжерийно производство, за производители на картофи, за животновъдство и за овощарство.