Приходите към Брутния вътрешен продукт (БВП) в България са 11,4%. Това съобщи инж. Лилия Калаоянова, експерт към Регионалната асоциация за предприемачество и иновации във Варна (РАПИВ). Данните са били представени по време на Mеждународното заседание по проект „Черноморска мрежа за регионално развитие” BlasNET, провело се в румънския град Констанца.
Според нея туризмът в Румъния формира малко над 5% от БВП, докато в България цифрата е много по-сериозна, а именно над 11% от БВП. „Това е изключително сериозна цифра, като средно за Европа туризмът формира 10,1 от БВП”, коментира още инж. Калоянова. Най-сериозният проблем в Румъния за хотелиерския и ресторантьорския бранш се оказва усвояването на средства по еврофондове заради липсата на консултантски фирми.
Калоянова е категорична, че 40% от туристическия сектор на Румъния е съсредоточен в Констанца, като там се намира и най-голямата туристическа асоциация на северната ни съседка. Именно тази организация разширява връзките със своите колеги от Молдова и България. Преобладаващо туристите са румънци и много малко чужденци, като 80% от приходите са именно от този регион на страната.
Делът на предприятията от сектор хотелиерство и ресторантьорство в Черноморския регион на България е 20,98%. Лилия Калоянова заяви, че що се отнася до туроператорска и турагентска дейност делът на тези предприятие е 25%. Общо за Черноморието малките и средни предприятия в туризма са 21,27%.
С цел развитие на туризма в региона скоро предстои реализиране на съвместна Добруджанска асоциация между България и Румъния.
По отношение на морската индустрия инж. Лилия Калоянова заяви, че в България повечето предприятия от корабния, кораборемонтния сектор и пристанищата са предимно големи, докато фирмите, предлагащи други услуги в морския сектор, са предимно малки и средни. Що се отнася до приходите този сектор дава между 7 и 8% от всички приходи в Черноморския регион, като почти същия е и процентът на заетите в сектора в областите Варна и Добрич.
Основните проблеми на секторите туризъм и морска индустрия на всички държави членки в проекта се оказват свързвани с финансирането и високите лихви на финансовите институции. Това е станало ясно от направена анкета в предприятията, като близо 100% са посочили, че именно това е най-сериозният им проблем.