Липосукция в Атина или операция на очите в Дубай? Бързо разширяващият се медицински туризъм изкушава все повече и повече държави, но не всички ще извлекат полза от тази финансова "манна небесна".
"Всички искат своя дял от пая", потвърждава Санджив Малик - директор на Ди Ем Хелткеър (DM Healthcare) - базирана в Дубай болнична мрежа - на конференция по темата, която събра над 300 представители на сектора в края на миналата седмица.
Самият пай става все по-голям: близо 3 милиона пациенти се лекуват в чужбина всяка година; според прогнозите на консултантската фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG) приходите от медицински туризъм трябва да достигнат тази година 100 милиарда долара (срещу 79 милиарда през 2010 г.) и 130 милиарда до 2015 г.
Традиционно пазарът е стриктно разпределен. Мексико за американските пациенти, Тайланд, Индия и Малайзия за азиатците, Унгария и нейните зъболекари, чийто ценоразпис е предизвикателство за всички конкуренти, са класическите дестинации за онези, които търсят по-евтино и често по-бързо лечение в сравнение със своята страна.
Голям брой богати руснаци се лекуват в Германия, подобно на мнозина граждани на държавите от района на Персийския залив; заможните африканци идват във Франция, а латиноамериканците - в Маями.
По общо правило "медицинският туризъм не е глобален, а регионален", твърди Кийт Полард, който поддържа специализирания сайт Treatment Abroad.
Все по-голям брой страни и болници обаче искат да вярват, че той е световен, и да намерят своето място под слънцето.
Турското правителство, например, "желае да бъде един от актьорите" на един пазар, на който доминираща позиция имат частните болници и клиники, твърди Емин Чакмак - директор на турска неправителствена организация в областта на медицинския туризъм. Анкара постави началото на програма за разрушаване на стари болници, на чието място е предвидено да бъдат построени медицински заведения, предназначени приоритетно за чужденци. На мушката по-конкретно са клиентите от страните от арабския свят и от района на Персийския залив.
Нещата стоят по същия начин в Дубай, където бе създадена "изцяло медицинска зона", която иска да привлече клиентелата от съседните държави. "Дубай традиционно бе страна, която "изнасяше" пациенти, но сега иска да приема такива", отбелязва Енрик Майолас - директор на Барселона Сентро Медико (Barcelona Centro Medico) - структура, натоварена със задачата да привлича чуждестранни пациенти за двайсетината болници в каталунската столица. Кристиан От-Сесай от германската болнична група Вивантес (Vivantes) признава, че конкуренцията е жестока. "Пазарът обаче е толкова голям, че това не е конкуренция, при която единият печели за сметка на другия", иска да вярва той. Вивантес е на път да оборудва няколко от своите клиники в Берлин със "стая комфорт" за чуждестранните си пациенти, с хотелиерски персонал за задоволяване на дребните прищевки.
Градските власти паралелно откриха специална спешна линия за тези болни от чужбина и преди всичко за техните семейства, за които може да бъдат организирани шопинг-турове или посещения на музеи.
Частният болничен център Хигия груп (Hygeia Group), базиран в Атина, залага също на туризма като търговска практика. "Хората ще идват в Атина, защото искат също да видят Акропола", твърди Георгиос Сорас от търговския отдел на Хигия. Гърция освен това може да се похвали с цени за естетичната хирургия и поставяне на ортопедични протези, които са "със 70 процента по-ниски от останалата част на ЕС или в Съединените щати".
Кадрите от последните месеци от центъра на Атина с огън и кръв? "Това няма нищо общо с нас", уверява той. "Всички говорят много неща, ще видим какво ще излезе от всичко това", казва предпазливо Майолас. Още повече че играчите в сектора си затварят с охота очите за известен брой рискове и проблеми.
Усложнения, етични проблеми, поверителност на данните, има толкова неща, за които трябва да се помисли, изброява Малик.
"Получаването на сметката след интервенциите не е достатъчно", обяснява Полард, "секторът трябва да лекува, ако наистина иска да спечели доверие"