Круизните кораби по река Дунав се увеличават с всяка изминала година. През 2000 година те са били стотина, а сега броят им достига 170, по данни на Дунавската комисия. Това съобщи в интервю за БТА Иван Жеков, директор на Дирекция "Речен надзор-Русе" към агенция "Морска администрация".
Общо 340 посещения на круизни кораби се очакват край Русе през този туристически сезон по река Дунав, който започва от април и продължава до началото на ноември.
До момента край града вече са акостирали 111 плавателни съда и повече от 13 700 пътници. Традиционно най-много са туристите от САЩ и Германия - съответно 3 867 и 3 734. Следват англичаните - 1100, французите са 920, австралийците са 760, колкото и швейцарците, а канадците са 630.
Анализи от последните години показват, че половината от туристите са на възраст над 65 години, а около 80 процента са тези на повече от 50 години. Само два процента са младите хора до 35-годишна възраст.
Жеков поясни, че всяка година броят на речните кораби по Дунава се увеличава с от пет до десет. Около 15 са компаниите, които оперират по поречието на реката. По-голямата част от тях са новосъздадени - след 2000 година, а едва три съществуват от първата четвърт на миналия век.
Корабите под български флаг са шест и са собственост на русенската компания "Дунав турс".
Жеков каза още, че има речни круизи за всякакви бюджети. Българските туристи са малко. Те предпочитат късите едноседмични рейсове между Германия и Унгария или дестинациите по река Рейн и Мозел.
Повечето от туристите посещават основно района между Германия и Унгария, като залагат на по-кратките круизи, продължаващи от пет до седем дни. Друга по-малка част от пътуващите избират 12-14-дневните круизи до делтата на реката.
"Докато стигнат до Русе, корабите преминават през няколко европейски столици - Виена, Братислава, Будапеща и Белград. Идвайки насам, ние трябва да им предложим нещо по-различно, но това трябва да го решат експертите по туризъм", коментира Жеков. Той посочи, че два са понтоните в Русе, които се използват от круизните кораби за акостиране. "Те отговарят на изискванията за експлоатационна годност и за сигурност, и като възможности да поемат трафика", обясни Жеков и допълни, че адмирира изготвения от общината проект за благоустрояването на русенския кей.
Круизният туризъм е зависим от нивото на река Дунав. През миналата година посещенията на круизни кораби край Русе са били 280 от заявени 400. Причината са ниските води на Дунав през месеците юли, август и септември, заради което операторите са отменили част от пътуванията до делтата на реката. "Ако това се случи и през тази година, няма да е никак приятно", заяви Жеков.
По думите му круизните кораби могат да плават при ниско ниво, тъй като капитаните им са достатъчно добри професионалисти. "Причината обаче да не го правят е непредвидеността на състоянието на корабоплавателния път - т.е. дали няма да заседне някой голям товарен конвой с недобросъвестен капитан, неспазил заповедта. Така графикът на круизния кораб ще бъде нарушен. Поради това се минава на план "Б" - с автобуси или просто се отменят посещение до делтата", обясни Жеков.
Той каза, че и високото ниво на реката може да бъде недостатък и риск за круизните кораби, тъй като тогава те не могат да преминават под мостовете, намиращи се основно в германския участък. "Корабите трябва да изчакат нивото да спадне или да търсят вариант за транспорт с автобус", посочи Жеков. Той коментира, че круизният туризъм изисква много компетентни и квалифицирани кадри, които да издържат на темпото. По думите му между 40 и 60 души достига екипажът и персоналът на един речен круизен кораб.
Според него голяма част от чуждестранните компании си позволяват да отделят висок бюджет за заплати на кадрите си. "Например, матрос би получил месечно възнаграждение от над 1000 евро, докато на капитана заплатата е над 3000 евро. Като това възнаграждение те го получават целогодишно. Отделно, имат и допълнителни социални придобивки", каза Жеков и допълни, че български фирми не могат да си позволят подобно заплащане целогодишно. По думите му няма недостиг на кадри в сферата на речния круизен туризъм, тъй като заплащането е прилично.
"Корабособственици, които не могат да си позволят прилично заплащане, се примиряват да работят или с недостатъчно квалифициран персонал, или с пенсионирани специалисти", заяви Жеков. Той даде пример, че по различен начин се добива професионалната квалификация у нас и в Холандия. "Образователната система в Холандия предлага и работа по време на обучението. Така още на 23-24 години един холандец може да стане капитан", каза Жеков.