Все още е лято и вероятно някои от вас планират да прекарат още малко приятно време сред природата. Ако обаче сте планирали това да бъде край една от най-красивите и популярни планински местности в България – а именно 7-те Рилски езера, ще се натъкнете на типична българска картинка, и то още в началото.
Малко над Паничище и точно в подножието на планината е поставена бариера, която обозначава началото на своеобразен паркинг на асфалтирания път, който могат да ползват, тези които решат да заплатят съответната такса от 5 лева, като не е изключено и да не ви дадат никаква касова бележка.
Ваш остава изборът дали да спрете на същия този асфалт преди бариерата без заплащане или след нея срещу посочената по-горе такса. Ако искате обаче да оставите автомобила си за денонощие, ще трябва да отделите още толкова, в противен случай ви очаква заплаха от поставянето на скоби.
Това може да помрачи завръщането ви от разходката, тъй като ако не попитате изрично никой не ви обяснява какви рискове крие престоят.
Освен това никъде не се видяха поставени кошчета за боклук, но възпитани хора поставят торбички, за да може да се пакетират отпадъците.
Опитахме да се свържем с община Сапарева Баня и да попитаме каква е тази бариера и как е учреден т. нар. паркинг. Последва обичайното прехвърляне от телефон на телефон. Според информацията, паркингът е построен върху земи от общинския горски фонд. С решение на Общинския съвет таксата за паркиране е 5 лв. От налога в общинската хазна постъпват около 50 000 лв. На практика обаче колите са паркирани на самата улица, зад бариерата, като по-голямата площ от така нареченият паркинг дори не е асфалтирана.
Паркирали сте и се отправяте нагоре. Следващата изненада, за тези, които са решили да не ползват лифта, са постоянните преходи на планинските джипове, които извозват по-мързеливите планинари и оставят след себе си облаци прах. Изкачващите се туристи трябва да спират буквално през две минути, за да изчакват возилата да минат покрай тясната и осеяна със завои пътека.
Избрахме варианта с приспиване в планинската хижа „Рилски езера“. Потресаваща беше не само обстановката и състоянието на занемарената и неподдържана хижа, която далеч не се вписва в представите за уютен планински подслон. На самия й вход се извива опашка от десетки, чакащи за тоалетна хора – не гости на хижата, които трябва да платят сумата от 0,50 лв.
Ако се примирите със стаите, липсата на чаршафи (за цена от 23 лв. за нощувка на човек, няма горен чаршав и хавлия) и топла вода, недостатъчното душове, и липсата на осветление в коридора, то няма как да подминете грубото отношение на персонала.
След 40-минутно чакане и въпрос на кого да се помолим да си дадем парите за сметката, неприятна изнервена касиерка ни каза: Излизайте навън и се молете!, имайки предвид полянката пред хижата. Уверението на хижарите, че няма нужда да си носим храна се оказа заблуждаващо, както и че към цената за нощувката е включена закуска. Това не е мечтаната сутрешна закуска в планината, а по-скоро наподобява казармено ястие – две филии пържен хляб и айрян, който оставя неприятен вкус.
В хижата не може да се внася храна, тъй като има, но в 20.00 храната е свършила, салата и плодове няма, на което отговорът беше "Знаете ли, че днес са минали 2000 човека, ние какво да направим".
Явно монополът определя обслужването и начина на предлагане на описаните в официалния сайт услуги.
Единственият бонус е прекрасната природа.