Петролът поевтиня в днешната търговия под натиска на опасения за спад на търсенето през 2025 г., най-вече в Китай, най-големия вносител на черно злато, предаде Ройтерс. За седмицата спадът на цените е с повече от 2 на сто, а за това влияние има и силният долар, предаде БТА.
Фючърсите за сорта Брент от Северно море, който е референтен за европейския пазар, загубиха 31 цента или 0,43 на сто до 72,57 долара за барел.
Американският лек суров петрол (WTI) спадна с 26 цента или 0,26 на сто до 69,12 долара за барел.
Китайската държавна рафинерия "Синопек" (Sinopec) обяви в годишната си енергийна прогноза, че вносът на петрол в страната ще достигне пика си през 2025 г., а потреблението на горива - през 2027 г. Същевременно данните показват, че търсенето на дизел и бензин в Китай намалява.
Доларът от своя страна поскъпна до двугодишен връх, след като УФР обяви, че ще забави следващите стъпки по намаляването на лихвените проценти. Скъпият долар по правило дърпа надолу цените на петрола, тъй като го прави по-скъп за ползвателите на други валути.
В свой анализ "Джей Пи Морган" (J.P. Morgan) прогнозира, че петролните пазари ще преминат от състояние на баланс през 2024 г. към излишък от 1,2 милиона барела през 2025 г. Банката пресмята, че добивите на страните извън ОПЕК+ ще добавят на пазара 1,8 милиона барела през годината, а тези на ОПЕК ще останат на сегашните си нива.
За баланса на пазарите обаче може да се погрижи Г-7. Групата обмисля нови действия, за да затегне спазването на наложения през 2022 г. таван на цената на руския петрол от 60 долара. Възможните стъпки предвиждат намаляване на този таван или пълна забрана за купуване на руски петрол. Вчера Блумбърг съобщи, че Русия успява да заобиколи тавана като ползва т. нар. "сив флот" от танкери, неспазващи някои общоприети правила при мореплаването. Именно тези танкери станаха обекта на санкции от страна на ЕС и Великобритания, обявени преди дни.