През 2023 г. балансът на търговията със стоки на Европейския съюз сочи излишък от 38 млрд. евро, съобщава европейската статистическа служба Евростат на сайта си.
Това силно контрастира с 2022 г., когато ЕС отчете търговски дефицит от 436 млрд. евро, дължащ се главно на увеличената стойност на вноса на енергийни продукти на фона на поскъпването им.
Причината за преминаването от дефицит към излишък през 2023 г. е рязкото намаляване на стойността на вноса от страни извън ЕС (-16 процента в сравнение с 2022 г.). Това се дължи най-вече на по-евтиния внос на енергийните продукти (-34 процента спрямо 2022 г.), на цветните метали и на редица минерали (-21 процента).
Страните от ЕС остават зависими от европейския единен пазар
Данните показват, че централно място при вноса и износа на стоки към и от страните от Евросъюза заема търговията с другите държави от ЕС. Тази тенденция варира значително при отделните страни, което до известна степен отразява историческите им връзки и географското им положение, посочва Евростат.
Сред страните от Европейския съюз с най-висок дял на вноса в рамките на единния пазар е Люксембург (90 процента от общия импорт), а с най-висок дял на износа в рамките на ЕС е Чехия (82 процента от общия експорт).
Най-ниският дял на вноса в рамките на ЕС е регистриран в Ирландия (39 процента от общия импорт). Това се дължи предимно на факта, че основните й търговски партньори са САЩ и Великобритания.
Нидерландия е страната, която внася предимно от страни извън ЕС и изнася предимно в рамките на Евросъюза. Тя продължава да играе ролята на основен търговски център в Общността.
От своя страна Кипър е държавата, която изнася основно към пазари извън ЕС, а внася основно от страни от Блока. Това се дължи главно на географското положение на островната страна, което улеснява търговията й с Близкия изток.