Трудът на този вид специалисти у нас остава под средните европейски нива, стана ясно от думите на председателя на КАБ. Методика за себестойността на проектантския труд в България има, но тя се прилага изключително трудно на пазара.
Причината е, че частните инвеститори не желаят да плащат достойни възнаграждения. Част от тях не желаят да имат подробни и хубави проекти. За повечето е важно да получат просто един проект в папки, което ще има позволи да получат строително разрешение и от там нататък – те си знаят какво да правят на обекта. Правят го така, че да им излезе възможно най-евтино и да го продадат на възможно най-високата цена. Все по-малко се гледа към архитектурната стойност на обектите. Наблюдава се обаче един засилен интерес към хубави сгради, към качествени жилища с добро разпределение. Това вдъхва все пак някаква надежда, че тези, които строят, за да могат да отговорят да търсенето на пазара, все повече ще се ориентират към добрите проекти и качествената архитектура, каза пред БТА още арх. Владимир Милков.
По думите му, въпреки увеличението в цените на строителните материали и труда, себестойността на крайния продукт е в пъти по-малка от продажната цена. Инвеститорите у нас все още се стремят към най-големия възможен процент печалба.
"Разбира се, има и изключения. Преди почти две години в бургаския комплекс "Меден рудник" проектирах сграда. Изискванията на инвеститора бяха в нея да бъдат вложени само качествени материали, да има интересна инфраструктура с големи апартаменти. Целта беше да предложи нискобюджетни жилища за млади семейства и знам, че ги реализира на 450 евро за квадратен метър", каза Милков.
Камарата на архитектите с редица предложения за законови промени – всички чакат
"Най-напред трябва да се постигне намаляване на административната тежест. В момента по една година се чака за строително разрешение. Ние предлагаме и главния архитект да одобрява само съответствието с градоустройствените показатели, проектът да бъде на регистрационен режим и ние да си носим отговорността при грешки. Такава е практиката в цяла Европа. Но от друга страна това изисква по-сериозно отношение към професията. А и това ще доведе до увеличение на застраховките, защото когато сам носиш отговорността и не се криеш за широкия гръб на надзорника или главния архитект, трябва да си подготвен и за евентуалните рискове. Искаме да се промени още и Законът за обществените поръчки. Желанието ни е полето на приложение на инженеринговите поръчки да бъде сведено до минимум – само при бедствия и аварии или при някакви уникални съоръжения като атомни централи например. Всичко останало трябва да преминава като нормална обществена поръчка за проект или за по-значимите сгради задължителни да има архитектурни конкурси", посочи още арх. Милков.
Камарата на архитектите в България предлага и отпадане на рамковите споразумения, които според председателя на организацията, са много удобни на общините. "В момента законът дава право на кметовете да сключват договори с една-единствена фирма за целия срок на мандата си, която да извършва проектирането в цялата община. Това означава, че ако в Бургас има 300 архитекти, само десет ще бъдат ангажирани за 4 години, а останалите ще гледат в тавана. За съжаление Община Бургас почти не прилага рамкови споразумения в проектирането и много рядко прави инженерингови поръчки", каза той.