За последните десет години и преди период на криза, и в криза двустайното жилище остава най-предпочитано за българина като разпределение, възможност за покупка и управление на имота. Това коментира за БТА гл.ас. д-р Иво Костов от катедра "Икономика и управление на строителството" във Варненския икономически университет.
Подобни домове традиционно са обзаведени с нискобюджетни мебели, най-често са без библиотеки, но без лишения от удобства, показват наблюдения на изпълнителния директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост Елица Ненчева. Трайният интерес на българина към малките жилища е и заради това, че поддръжката му изисква по-ниски разходи, а когато купува подобен имот с инвестиционна цел, той добре си прави сметка, че малките жилища се отдават под наем по-лесно, коментира гл.ас. д-р Иво Костов.
Избираме функционални нискобюджетни мебели
Предвид социалната и икономическата обстановка в страната за последните десет години масовият клиент избира функционалните нискобюджетни мебели, което е в унисон и с тенденцията да се търсят предимно двустайни жилища, коментира Елица Ненчева. През последните години в новото строителство трайно се наложи под двустаен апартамент да се разбира дневна с кухненска част и спално помещение, отбеляза Костов. Търсят се предимно по-малки кухни, библиотеката е част от обзавеждането, която липсва в повечето домове, въпреки че напоследък има доста кампании за популяризиране на четенето и производителите на мебели се надяват с това да се върне и интересът към този вълшебен шкаф, коментира изпълнителният директор на браншовата организация. По думите й стандартната мебелировка преди 1989 г. от типа - в хола секция до тавана, отстъпва на модерните като визия и материали мебели.
Въпреки ниския бюджет, който българинът е склонен да отдели за мебели, той не се отказва от меката мебел и спалнята, макар и под формата на разтегаем диван. Не се отказваме и от това да обзаведем детска стая, дори и в двустайно жилище, като за целта се купуват предимно легла тип сандвич или двуетажни. Независимо от това, че пространствата на новите жилища са по-малки, българинът се опитва да вложи повече иновационни решения, коментира Ненчева. Използват се нови механизми и материали, които правят продукта доста по-гъвкав за употреба.
Мебелите от дървесина за спални, столови и всекидневни са сред най-търсени в страната
По данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост водещи в листата на продажби на мебели в страната с дял от 30 на сто са мебелите от дървесина за спални, столови и всекидневни, дюшеците и матраците са с дял от 11 на сто, а на трето място - с дял от 10 на сто, са мебелите от пластмаса или ратан, ракита, бамбук. Общият обем на продажбите в страната през 2013 г. е 793,4 млн. лева.
Износът на мебели бележи ръст от 142 на сто
За периода 2009 - 2014 г. износът на мебели бележи ръст от 142 на сто, като през 2009 г. са експортирани мебели за 261,9 млн. долара, а през миналата година - за 634,4 млн. долара. В топ 10 на водещите търговски партньори на България в износа на мебели през 2012 г. - 2014 г. са Германия, Италия, Франция, Великобритания, Чехия, Холандия, САЩ, Гърция, Белгия, Австрия. На мебелите за сядане се пада 34 на сто от износа, а меката мебел, дюшеците и матраците са с дял от по 6 на сто.
Около 42 на сто от новите жилища са двустайни
Около 42 на сто от жилищата във въведените в експлоатация новопостроени сгради за последните десет години са двустайни, допълни наблюденията си със статистика Костов. Следват тристайните - около 32 на сто, едностайните - около 12 на сто, четиристайните - осем на сто и 5-стайните и с 6 и повече стаи - съответно с по три процента. Ако съпоставим тези данни с 2014 г., резултатите са близки и отново на годишна база през миналата година на първо място са двустайните жилища с дял от 41 на сто, отбеляза Костов. Тристайните са били 27 на сто, едностайните - 16 на сто, жилищата с четири стаи - 10 на сто, а тези с пет, с шест и повече запазват равнищата си от по три процента.
По думите на Костов при едностайните апартаменти се забелязва, че след 2009 г. има драстичен спад на броя на въведените в експлоатация жилища. Тенденцията се обръща през 2014 г., когато спрямо 2013 г. има ръст от над 47 на сто на броя на въведените в експлоатация едностайни жилища. При двустайните, след спада през 2009 г., в периода 2012 - 2014 г. броят на въведените в експлоатация жилища се запазва почти еднакъв. При тристайните жилища тенденцията за спад след 2009 г. се запазва и за периода 2013 - 2014 г. При четиристайните жилища през 2014 г. спрямо 2013 г. има ръст с около 27 на сто, докато при 5-стайните равнището на годишна база е постоянно за десетгодишния период - средно около 400 жилища, при 6-стайните и повече - около 350.