Каквото и да си говорим, едно от най-неприятните неща в света е да загубиш от парите, които си изкарал с труда си. А „кандидатите“ да си вземат от тях са не един и двама.
В електронната ми поща стоят няколко „модела“ писма от измамници, за да ги ползвам като модели за сравнение в бъдеще. Но най-новият хит, който почти ме хвана (така професионално беше направен), е съобщение за „нужда от обновяване на разплащателна информация“. Въпреки че е стар номер, нововъведенията в измамата са впечатляващи. И графично изпипани… Всичко!
Става дума за доставчик на информационно съдържание, чийто истински писма изглеждат досущ като измамата. Или по-скоро измамата изглежда като тях. Всичко беше копирано идеално, издадоха се по две грешки: една единствена правописна грешка (която чак след това видях, когато започнах да чета ред по ред внимателно!) и фактът, че разплащането с истинския доставчик става в средата, а не в края на месеца.
Спаси ме фактът, че в момента бях в почивка и можах да обърна внимание на писмото.
Спрях се за секунда и си казах: „чакай, чакай… нещо не е наред“; и прегледах по-внимателно адреса на изпращача, което издаде схемата. Ако бързах, бях изнервен, нещо ме притискаше, болеше ме главата или някой ме беше ядосал преди две минути, разплащателната ми информация заминаваше.
След като ми мина първоначалният яд от това, че почти съм се хванал на номера, реших, че вече ще работя през платформа, като ePay.bg. Тази случка ме „побутна“ към решението. Капката преля чашата. Просто ми е ясно, че не съм защитен от грешката да „подаря“ от парите си на някой, чиято единствен заслуга е, че се е научил да използва компютъра като инструмент, както обикновеният крадец ползва козия крак.
Това е достатъчна причина сама по себе си да поискам да прекарам плащанията си през защитената платформа на ePay.bg.
Върху тази причина обаче започнах да добавям още причини. Не съм особено запленен от идеята да прекарвам време по опашки, за да плащам сметки за вода, ток, парно. Самò по себе си плащането ме изнервя (и знам, че не само мен!), като добавя висенето, разправията, „веселата“ размяна на реплики с лелите зад гишето…
Всъщност – споменаването на гишето ме подсети за още нещо: разликата от служител до „служител“ по гишетата в България. ePay (не знам дали знаете, но ето:) има и „братче“ за физическо плащане – на място, което се казва EasyPay – касите са буквално навсякъде. И понеже изпитвам ужас от опашки и гишета (както разбрахте), дълго време ги избягвах. Чисто машинално. Но се оказа напразно. На практика: ТАКА би трябвало да работят гишетата. Опашки няма. Откакто започнах да ги използвам, ми се е случвало САМО 2 пъти да чакам по минута. Толкова. Във всички други случаи ме посрещат веднага, на секундата.
Ето първия ми път на каса на EasyPay: закъснявах, бързах, бях изнервен, бутах се с тълпата хора на станция „Сердика“ в метрото; и това, което обясних, опитвайки се да получа инструкции за плащането, аз самият нямаше да го разбера, ако бях от другата страна на гишето. Жената търпеливо ме изслуша и (не знам как) ме разбра, показа ми какво да попълня, как да го правя и в бъдеще, усмихна се (което ме съкруши) и всичко ми отне минута. Минута! Хареса ми и, че на същата каса могат да се плащат ВСИЧКИ сметки – от телефона ми до тока, водата и парното, като се мине през: данъци и такси. Всички. Освен това мога да си купувам билети за разни събития.
И ми хареса, че нямаше кисели физиономии, мрънкане, саркастични забележки, „коментари“ колко нищо не разбирам, защо задавам „тъпи въпроси“, въздишки и пъшкания, както обикновено на кошмара, наречен „гише“ на повечето други места.
Но електронното плащане през ePay.bg пък е електронният еквивалент на усмихнатата жена на касата. Имам достатъчно опит с всякакви приложения и сайтове и обикновено бързо се ориентирам как да ги използвам, но въпреки това се дразня, когато видя необмислени неща или ме затрудняват, когато менюто е неясно или искат от мен по 20 неща, за да се случи нещо елементарно. Затова добавям „лесното използване на ePay“ към причините да го предпочета.
Всъщност услугата съществува още от 2000 г., тоест – вече 20 години, което ми дава сигурност, че са натрупали премного опит и не рискувам, като ги използвам. Просто дойде време да си обединя плащанията и да не си пилея времето и нервите. Един път, за да намаля рисковете от измами, втори път за да си улесня живота. А и мога да превеждам или да ми превеждат пари.
Има и един негатив обаче. Една приятелка знае, че използвам и ePay, и EasyPay… и вече през няколко седмици ме кара аз да ѝ плащам сметките за телефоните. Тоест аз се превърнах в приложение за плащане. Мхм, знам, че четеш това. Трябва да поговорим—как се използва ePay. Ще ти покажа. Лесно е.
(платено съобщение)