Възможността на България да се присъедини към еврозоната е реална и според мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу, последните резултати са окуражаващи. Това заяви в интервю за БТА управляващият директор на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
"Конкретната дата за влизане на България в еврозоната обаче "зависи и от самата валутна зона, как те виждат този срок". Но е факт, че целта България да влезе в еврозоната е съвсем реална. Перспективата за това изглежда дори малко по-добра, взимайки предвид последните данни за инфлацията", каза Георгиева по време на тазгодишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
По всички други показатели, които страната трябва да покрие, за да приеме еврото, България е отличник - нисък външен дълг, нисък бюджетен дефицит, отбеляза тя, добавяйки, че единствено инфлацията е била малко по-висока от необходимото.
Според ръководителката на МВФ България е запазила добрата традиция да има стабилна фискална политика. "Нуждата от инвестиции обаче е голяма. Въпросът, който седи пред страната, е дали е дошло време да се преразгледа данъчната политика".
България има 10-процентов (плосък - бел. ред.) данък, което е добре за бизнеса и инвестициите, но страната има и проблем с неравенството, който ни поставя сред последните в Европа в това отношение. Този проблем изисква повече внимание към данъчната политика, препоръча Кристалина Георгиева.
Фискално страната е добре, уточни тя, но изтъкна необходимостта от фискален ресурс, тъй като "имаме даже по-голям, отколкото в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора издържат повече пенсионери".
"Имаме проблем с инвестирането в инфраструктура, такава каквато българските граждани мечтаят да имат, но все още нямат, и нужда от инвестиции в човешки капитал. Резултатите на България от гледна точка на качество на образованието могат да бъдат и по-добри", обясни още управляващият директор на МВФ.
Попитана дали има риск от допълнително забавяне на българската икономика спрямо най-новите прогнози на МВФ, публикувани по-рано през седмицата, тя отговори, че не вижда аргументи за подобно развитие.
"Няма причини, поради които в България икономиката да се забави допълнително, но засега не виждам и достатъчно надежден сигнал, че ще се преодолее това, което в последно време много пречи на страната, а именно забавеното усвояване на европейските фондове", изтъкна още Георгиева и добави, че именно заради това "има значение България да има стабилно правителство".
Според нея в Европа и в България в частност "нямаме растеж на производителността на труда, който да доведе до по-голям сигнал за икономически растеж. Когато гледаме състоянието в България, трябва да намерим източник на повече динамизъм, който да вдига производителността на труда и на тази основа да имаме по-висок растеж".
Българската икономика се представя сравнително добре, като се има предвид това, че в Европа растежът като цяло се забавя.
Ако погледнем икономиките по света - в САЩ тя расте, в Азия като цяло се представя добре, а Европа в този контекст разочарова и не се справя толкова добре, изтъкна Георгиева.
В най-новия си преглед на световната икономика МВФ намали оценките си за увеличаване на брутния вътрешен продукт на еврозоната, като заложи на растеж от 0,8 на сто през 2024 г. и 1,2 на сто догодина.
За България е важно какво се случва в Европа. "Ако ние видим напредък по отношение на конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да заработи в по-голяма степен за европейските граждани, съюз на капиталовите пазари, банков съюз и много повече инвестиции в иновации, за да може Европа да има този импулс на растеж, който има тук в САЩ, това, разбира, се ще даде положителен резултат и за нашата страна", отбеляза Кристалина Георгиева.
"Ако Европа е по-добре, България също ще е по-добре", заяви тя.
Управляващият директор на МВФ се спря и на структурните проблеми в страната ни: застаряващо и намаляващо население, както и пътя за решаване на проблемите с инфраструктурата, който е неясен.
В България трябва да има стратегия за решаване на тези структурни проблеми, които задържат растежа на икономиката, препоръча още тя.
По случай отбелязването на 80-ата годишнина от учредяването на МВФ Кристалина Георгиева припомни, че Фондът се е променил през годините от гледна точка на функциите си.
"В началото беше базиран на златния стандарт - система, която вече е съвсем различна. Фондът се промени и от гледна точка на това какви са приоритетите му. Но едно нещо не се промени - това, че МВФ е институцията, която защитава макроикономическата и финансова стабилност и подкрепя растеж и заетост в своите страни членки", каза управляващият директор и продължи: "През последните пет години видяхме, че светът е много по-често засяган от неочаквани мащабни сътресения. Преживяхме пандемия, а когато Русия нападна Украйна - ценови шок. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е много важно да има институция с точно този мандат - макроикономическа и финансова стабилност, в свят, който преживява повече сътресения", каза Георгиева.
Това, с което МВФ обаче е най-известен, по думите на неговата ръководителка, е, че когато страните имат финансови затруднения, затруднения с платежния баланс, се обръщат към него.
"В последните пет години, откакто аз съм тук, ние сме предоставили почти 400 милиарда долара кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда долара като специални права за тираж. Това са 1 трилион долара, за да сложим стабилност под краката на световната икономика", заяви Кристалина Георгиева.
Най-важната ни цел в следващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни реформи, които са в полза на растежа. Светът е изправен пред много тежък проблем: нисък растеж и висок дълг. Този проблем може да се реши само по пътя на по-високата производителност и растеж, посочи управляващият директор на МВФ.
"Това, което постигнахме последните 18 месеца в борбата с инфлацията, е много впечатляващо. Светът успя да смъкне инфлацията, без да влезе в рецесия. Когато гледате отминали инфлационни периоди, да се свали инфлацията винаги става с цената на криза. Този път я избегнахме чрез стабилна парична политика и независими централни банки", аргументира се Кристалина Георгиева.
"Сега вниманието ни трябва да бъде насочено към действията на фискалния "фронт". Този висок дълг изисква много по-сериозна фискална политика", отбеляза тя.