Спадащите цени на енергията ще понижат основната инфлация в еврозоната, а бързото нарастване на заплатите не оказва ненужен натиск върху цените, заяви главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, цитиран от Ройтерс, предаде БНР.
Инфлацията остава устойчиво висока от почти две години, като някои се опасяват, че е възможно основната инфлация да остане над целевото равнище на ЕЦБ от 2 на сто, което вероятно ще предизвика самоподсилване на потребителските цени.
Отхвърляйки тези притеснения, Лейн каза, че основната инфлация, показател, изключващ сезонно колебливите цени, се е увеличила, тъй като високите енергийни разходи се калкулират в цената на всякакви продукти - от стоки до услуги. Този процес непременно ще се обърне посоката си сега, когато цените на газа са отново на нивата отпреди войната в Украйна.
"Не мисля, че е симетрично, но когато цените на енергията спадат, основната инфлация следва този ход, защото се оказва по-малък натиск, идващ от цените на енергията, по-малък натиск върху разходите за живот, и следователно - върху номиналните увеличения на заплатите", каза Лейн по време на конференция.
"Средно заплатите се повишават по много умерен начин", подчерта той. Ръстът на номиналните заплати се очаква да достигне връх през настоящата година, но все пак ще отнеме време до 2025 г., докато реалните заплати се върнат на нивата си от 2019 г.
Според него грандиозната промяна на посоката на енергийните цени ще се отрази като отслаби основната инфлация, но времето, необходимо за този ефект и размерът му не са сигурни.
Междувременно управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, който е и член на управителния съвет на ЕЦБ, изрази известен скептицизъм относно намаляването на инфлацията, като заяви, че има съмнения, че ЕЦБ може да върне инфлацията до 2 на сто през идните две години.