Стотици милиони левове все още не са платени на фирмите, спечелили конкурси за обществени поръчки и извършили съответните услуги на държавната администрация, показва проверка на в ."Сега".
Според предприемачи задълженията на хазната са най-сериозни в строителния бранш. Камен Колев, зам.-шеф на БСК, съобщи, че става дума за поне 200 млн. лв. Отделно държавата бави 100 млн. лв. на доставчици на медицинско оборудване и консумативи. Компютърните компании също страдат от некоректността на министерства и агенции.
"Проблемът не е толкова в самите суми. Драматичното е, че никой не следи сроковете за плащане на изпълнените поръчки. В някои случаи пък е записано, че издължаването става 5-6 месеца след изпълнението на договора. Това обаче противоречи на европейските директиви, според които срокът не може да бъде повече от месец. Държавата извива ръцете на строителните фирми, като ги принуждава да се съгласяват и дори сами да предлагат по-дълги срокове за получаване на парите. Онези, които имат повече поръчки и могат да си позволят да чакат година-две, са в по-изгодни позиции и обикновено те печелят търговете", обясни Колев.
Според директора на Камарата на строителите Иван Бойков в момента държавата наваксва закъсненията. "Но има друг проблем, администрацията плаща на изпълнителите, но те бавят парите на подизпълнителите", посочи Бойков.
По думите му в момента бизнесът чакал трансфери за около 80-90 млн. лв. за строителство и ремонт на пътища. "По-драматично е положението в общините. Има над 100 неизплатени фактури за над 150 млн. лв. от страна на местната власт, а забавянето е от години", твърди той.
Според официалните данни на финансовото министерство за първите три месеца на 2011 г. общо просрочените задължения към бизнеса възлизат на 431 млн. лв. От тях около 200 млн. лв. са дългове на местната власт.
От сдружението на общините обясниха, че част от неизплатените суми са по национални проекти, в които финансирането се споделя с държавата.
"Натрупването на задължения (около 170 млн. лв.) до момента се дължи отчасти на това, че общините на практика започват да получават приходите си след изтичането на първите три месеца от годината. През това време има обаче непрекъснати разходи за услуги, които няма как да бъдат отказани. Местната власт е натрупала огромен структурен дефицит от поне 300 млн. лв., който не виждам как ще бъде намален до края на годината", обясни Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на сдружението (НСОРБ).
"МФ изпълнява регулярно задълженията си по бюджета и превежда всеки месец лимита на всяко ведомство - министерствата и агенциите на месец получават 1/12 от годишния си бюджет. За по-големи суми е необходимо постановление от МС", обясниха подчинените на Симеон Дянков.
"Към момента никой не е искал допълнителни пари за плащане на стари задължения. Ангажиментите на централната администрация са главно по международни договори, главно на Министерство на отбраната", обясни Веселин Нинов от пресцентъра на финансовото министерство. По думите му става дума за около 200 млн. лв., които страната ни дължи за закупуването на 3 хеликоптера.
Но в пресцентъра не знаеха, че кабинетът трябва да преведе и около 290 млн. лв. на Българската банка за развитие, която миналата година пое да изплаща стари задължения на бюджета към фирмите, които се съгласиха да намалят с 7-10% вземането си.
Освен със забавени плащания към бизнеса и ББР кабинетът се опитва да крепи бюджета, като не бърза да възстановява ДДС. "Има данни, че бюджетът има да връща на частния сектор около 500-600 млн. лв. данъчен кредит, но никой не казва дали сумата е коректна", допълни Иван Бойков. Директорът на НАП Красимир Стефанов увери "Сега", че в момента невъзстановеният ДДС е около 280 млн. лв.
"Проблемът е, че никой извън ръководството на НАП не знае какви са точните числа. Оттам пускат информация само когато данните са най-добри. През 2009 г. възстановяването на ДДС умишлено бе забавено, за да се подобри салдото в бюджета. Миналата година не беше много по-различно. Нормално е НАП да има около 150-200 млн. лева данък за възстановяване, всичко над тази сума вече е сериозен удар за бизнеса", коментира икономистът Георги Ангелов.