Над сто са най-известните родни кръчми в Европа и САЩ, които гостят българи и чужденци. Най-много сънародници се радват на популярни ястия във Великобритания - близо 20 ресторанта се развиват от наши предприемачи. В Германия, където също има голяма българска диаспора, работят 14 кръчми.
Бизнес в храненето развиваме още в Испания, Гърция и Белгия, показа справка на „Монитор“.
Във Великобритания сънародниците консумират шопска салата за 7 евро, кебапчето под 3 евро не може да се намери. Най-много кръчми с родни ястия, познати и в други балкански страни, има в Лондон – 18, и едва един в Ливърпул. В Германия има цели 14 ресторанта, които предлагат традиционна българска кухня. 4 от тях се намират в столицата Берлин, един във Франкфурт и един в Мюнхен, а останалите са разпръснати из цялата страна. Любимите мусака и сармички радват жители и гости на градовете на различни цени. Порцията сарми е 5.90 евро, а мусаката 9.80 евро.
В различните ресторанти цените могат да се различават с до 2-3 евро за порция. В Австрия ресторантите са два, разположени в столицата. В един от тях част от менюто е написано и на български език. Една от офертите предлага отбелязване на празник с роднини или колеги. За празничната вечер ресторантът излага бюфет тип „шведска маса“, като в случай че остане храна, то тя може да се вземе вкъщи. Има и традиционна българска питка. Другото заведение е кафе-ресторант, а като лого на страницата може да се види гербът на столицата ни. Сайтът му може да се разглежда на немски, английски и български. Супите струват между 3.50-4.00 евро, а сачовете стигат над 20 евро. Кюфтетата са по 2 евро, а 3 кюфтета или 3 кебапчета струват 6.50 евро. Салатите са до 8 евро, като някои струват и под 6 евро. От тях най-скъпа излиза „Асорти“, която за 700 г е 11 евро. Шопската салата е 4.50 евро. Предлагат се и пърленки за 2.50 евро.
На Иберийския полуостров родната диаспора се храни в родни ресторанти в Испания, където има осем заведения. В нашенска кръчма във Валенсия често се предлага обедно меню за 8 евро, което включва салата, супа, основно ястие, напитка, хляб, десерт или кафе. В Италия ресторантът е един, като той е разположен в столицата Рим. Интересното при него е, че всъщност е пицария на наша сънародничка, която предлага италиански деликатеси. Български ястия се предлагат и в Холандия, където нашенски 2 заведения има само в Хага. Едно от тях е кафе-бар, като отзивите за него в интернет са основно от българи. Другото е ресторант, в който персоналът е от българи, като в отзивите хората хвалят мястото за вкусната храна, но се учудват на това, че не може да се правят отделни сметки по стар обичай, а трябва масата групово да плати.
В страната на шоколада - Белгия, също обичат да похапват и български вкуснотии. На територията й се намират 3 ресторанта с нашенска кухня - в Лиеж, Ланакен и Синт Йост де Ноде. В някои от тях се предлагат специализирани менюта - за деца и възрастни. Цената на детското меню е 18 евро, като в него влизат напитка, порция кюфтета или кебапчета, а за десерт се предлагат сладолед или палачинки. Чешката бира с родна класика кюфтета и шопска салата има само на едно място - златна Прага. Порцията кюфтета с гарнитура пържени картофи и лютеница е на цена от 109 крони (около 4 евро), а шопската салата за 49 крони (2 eвро).
В полските Лодз и Варшава имат по един български ресторант. Варшавският носи красивото име на едно от най-големите богатства на България - розите. Кебапчетата в него струват 34 злоти или около 7 евро. а шопската салата 25 злоти или 6 евро. Според родни учени мигрантите в новата страна приемник нерядко не могат да намерят работа в предприятия на приемното общество - например поради недостатъчни езикови знания или непризнати професионални квалификации. За това те се ориентират към създаването на собствена фирма на основата на личен социален, финансов, професионален или друг капитал.
Отваряйки свой етничен ресторант, магазин, салон за красота и пр., те се превръщат в етнични предприемачи или предприемчиви имигранти. До голяма степен в подобни етнически анклави е най-ясно видима ролята на българското етнопредприемачество за съхраняване на културното ни наследство, смятат доц. д-р Владимир Пенчев и д-р Таня Матанова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН. Но далеч не само там, напротив, почти навсякъде, където има българско мигрантско присъствие, етнобизнесът е доста активен участник в съхраняването на културните традиции. Нещо повече - поддържането на българската празничност в миграция от нашите сънародници там допринася до известна степен и за развитието на етническия бизнес сред мигрантите, тъй като често в градове с по-многобройно българско присъствие се организират чествания на Великден, Гергьовден, Трети март, 24 май и другите национални и традиционни празници. На тях задължително има български хранителни продукти и напитки, предлагани от разположен в региона български магазин или ресторант.
В съседна Гърция ресторантите са четири, разположени в Атина. Два от тях се намират близо до Националния археологически музей. В ресторанта, носещ името на страната ни, шопската салата се продава за 4 евро. Мусаката пък е 5 евро. Предлагат се и различни ястия с месо като пилешки хапки, пиле с ориз и карначета. Разбира се, кюфета и кебапчета също се предлагат за 1,50 евро едното. Към менюто има и морски деликатеси, които струват между 7-9 евро. Освен това, сънародниците ни предлагат и доставка в региона на Атина. Ресторант „Хъшове“, който също се намира в гръцката столица, е лесно откриваем, тъй като на входа му на няколко места може да се види изписано на български името на кръчмата.
В Сърбия и Хърватия наши кръчми няма. Там обаче в много заведения се предлагат основно местни ястия, които са близки до българските. Румъния нашенски ресторанти също няма, но за сметка на това в столицата Букурещ може да се насладим на френски, италиански, китайски, японски и индийски ястия.