Финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 6,1 млрд. лева през 2017 г. – най-много от предкризисната 2007 г. година насам, като достига 77,2 млрд. лева в края на изминалата година. Това се посочва в най-новия доклад на „Индъстри Уоч” за личните активи в България.
Ръстът на заетостта (с 4.4% средногодишно) и на средната заплата (с 10%) създава 5,1 млрд. лева допълнителен доход за заетите българи през 2017 г. Все повече българи намират реализация на европейския трудов пазар. По този начин емигрантските пари възлизат на 1,953 млрд. евро, нараствайки с 30% за година.
Лихвите по депозитите вече не са значим източник на финансово богатство, но добавят 183 млн. лева към годишните домакински бюджети, посочват експертите.
Българите изглеждат по-склонни да търсят заемно финансиране за своите покупки. Около една четвърт (24,3%) от допълнителното потребление през изминалата година е финансирано чрез потребителски заем.
Все още обаче кредитната експанзия изглежда умерена в исторически контекст. За сравнение, през 2008 г. половината увеличение на потреблението на гражданите беше финансирано с новополучен потребителски кредит. Жилищното богатство се увеличава с 8,1 млрд. евро през 2017 г., основно заради отчетеното повишение на цените на апартаментите в страната.
Цените на жилищата в страната се увеличават общо с 8,2% през 2017 г., бележейки ръст вече четвърта поредна година. Според темпа на увеличение на цените през 2017 г. България изостава в ЕС единствено от Ирландия, Португалия, Словения, Холандия и Чехия, но е значително пред Румъния. Столицата вече концентрира 36,5% от жилищното богатство на българските граждани, докато малко над една десета се формира от жилищата в област Варна.
В областите Пловдив и Бургас е разположено около 9% от „реалното“ богатство на населението. Между 2 и 3% от жилищното богатство на българските граждани се намира в областите Русе, Благоевград, Велико Търново, Хасково и Плевен. В 18-те области с най-ниска стойност на имотите е концентрирано 18,2% от жилищното богатство, или два пъти по-малко от столицата София.
Същевременно инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2,2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Внесената отвън инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Измерена през дефлатора на вноса, тя е положителна за първи път от 2012 г. насам. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България. Тенденцията на покачване на цените на суровините обаче продължава и през 2018 г.
През март суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16,7% и 8,8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14,3% спрямо март 2017 г.
През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76,8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.