Може ли България да се качи на бързата писта за еврозоната и какви сигнали дава страната ни след намаляването на външния ни дълг, коментираха в сутрешния блок на бТВ икономистите Владимир Каролев и Георги Ганев.
Според двамата е напълно възможно страната ни да изпълни условията за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната и същинската еврозона, но пак да не бъдем приети и поясниха - няма краен срок за приемане на еврото знаем само, че трябва да стане, но не и кога.
Теоретично България може да подаде заявлението си още по време на Председателството ни.
„Преди година ЕЦБ даваше сигнали, че няма интерес да приема нови страни в т.нар. чакалня. Сега политическата обстановка е различна. Има сигнали и от Брюксел, и Париж и Берлин и ЕЦБ и вече може да се мисли по този въпрос”, коментира Ганев.
По думите на Каролев, въпреки че на централно ниво Ангела Меркел да казва „да”, това не значи, че ще има одобрение. „Имаше тема в техен вестник със заглавие: „По-добре без София”. Те поставят въпроси и за обективни критерии – по-малко корупция и реформирана съдебна система”, каза той.
Изискванията за влизане в „чакалнята” са по-тежки от самото влизане в еврозоната, добави Ганев-всички 19 членки трябва да дадат одобрение, иначе се иска квалифицирано мнозинство.
Икономистите успокоиха отново, че вдигане на цени няма да има, дори може да има спад в инфлацията.
Относно новината за понижаването на външния ни дълг с 2,3 млрд. лв. Ганев посочи, че отдавна имаме нисък публичен дълг. „По-важното е, че това се отразява в оценката на макроикономическите дисбаланси. Бяхме извадени от категорията на тежките дисбаланси. Това беше свързано с повишаване и на кредитния рейтинг, както и ръст на преките чужди инвестиции и повече внос на инвестиционни стоки”, заяви той.
Според Каролев, ако това се окаже тенденция, то би трябвало да се намалят още лихвените равнища, по които фирми могат да взимат заеми.