Събраното от синдиците на КТБ трябва да се съпоставя не с митичните 5 или 7 млрд. кредитен портфейл, защото те не са съществували преди две години, когато банката бе обявена в несъстоятелност. Това обясни пред БНР проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата.
Той коментира събраните близо 600 млн. лева, като посочи, че това не е всичко, което може да се събере, а събраната сума сега подлежи на разпределение между кредиторите. Четири одиторски компании потвърдиха един и същи факт – 1,378 млрд. е имуществото на банката към откриването на производството по несъстоятелност. Останалото е резултат от грабежа на основния акционер. Това, което липсва, е резултат от грабежа на основния акционер. Защото тук се разигра една класическа схема в историята на банкерството - основният акционер ограби вложителите на банката, заяви проф. Димитров.
Тепърва започва процедурата по осребряването на имуществото, досега не е имало осребряване, но при този непоправимо увреден кредитен портфейл кредитите, които ще бъдат продавани на търгове, няма да има кой да ги купи, прогнозира Валери Димитров: Банка, разграбена от основния акционер, няма кой да купи, защото там просто няма активи, които да предизвикат интереса на банките, каза той.
Проф. Димитров оспори и някои тиражирани суми: "Разноските по несъстоятелността за две години, от момента на обявяването на банките в несъстоятелност, са 29 млн. лева, а митичните разходи за адвокати, консултанти и юридически услуги и всички други, за които се твърди, че са 120 млн. лева, са груба лъжа, която неслучайно се тиражира, за да се дискредитират Фондът и синдиците".
Според бившия председател на Сметната палата тези разходи възлизат на 3 млн. лева и в сравнение с масата по несъстоятелността това е много скромна сума.
Системните партии с добро счетоводство и добра отчетност се справят добре със задълженията си по Изборния кодекс, отчете още проф. Димитров по повод на започналата предизборна кампания и темата за партийните разходи преди избори.