Приходите от софтуерната индустрия през 2016 г. се очаква да достигнат 1,995 млрд. лева, което е 13% увеличение на годишна база. Това показват резултати от изследването Барометър на българската ИТ индустрия по поръчка на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании).
Делът на българския софтуерен бранш от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е 2,25%, като за следващите 10 години той може да достигне доста сериозна цифра от 4-5%, ако добрите резултати се запазват, прогнозира Георги Захариев.
Впечатляващо е, че секторът успява да генерира над 2% от БВП с 19 300 заети, и по този начин той са превръща в един от най-ефективните браншове в страната ни. Приходите са предимно от износ (около 70% от тях). Генерирани са от фирми, които работят за външния пазар. Към настоящия момент в сектора са заети малко под 20 000 души, като се има предвид само тези в чистата софтуерна индустрия, фирми, чиято основна дейност е софтуер. В този брой не се включват всички програмисти, които работят на много други места, на които също са необходими IT специалисти, като банки, застрахователни дружества, болници, медии и т.н.
Липсата на кадри продължава да е основен проблем в бранша. За последните 5 години в са открити около 6000 нови работни места.Средната нетна месечна заплата за програмист (чисто, без бонуси, данъци и осигуровки) възлиза на 2752 лв. А това е 3,94 пъти над средното възнаграждение за страната, показват анализите. Брутното годишно възнаграждение, където са включени и заплати, и бонуси, стига средно 44,789 лв.
Заплатите растат с около 6% на годишна база. Интересното е, че средната заплата на български програмист, изчислена през коефициента за покупателна способност на Световната банка, е съизмерима със средната заплата за сектора в Лондон.