Лошите и преструктурираните кредити се увеличиха рязко със 140,1 млн. лева само през април.
Скокът идва след два месеца на минимални ръстове. През февруари просрочените и преструктурираните заеми нараснаха с 31,4 млн. лв., а през март - с 38,5 млн. лева.
В края на април проблемните кредити са 19,34 на сто (7,74 млрд. лева) от всички отпуснати в страната 51,731 млрд. лв. Според методологията на БНБ обаче овърдрафтите не могат да бъдат класифицирани като “лоши” и трябва да бъдат изключени от това число.
Най-лошо е положението с фирменото кредитиране. При 20,5 на сто от корпоративните заеми има проблеми в обслужването. За потребителските процентът е 18, а най-малко са проблемните жилищни заеми - 17,03 на сто. И в трите категории обаче нивата са рекордно високи.
В графата “лоши и преструктурирани” кредити влизат всички, които са класифицирани като необслужвани (имат просрочие от 91 до 180 дни), загуба (над 180 дни) и тези, които са предоговорени. Това не означава, че банките трябва да отпишат всички тези заеми, коментираха банкери. Предоговорените продължават да се обслужват, а кредитите, при които има просрочия, са обезпечени. Тези обезпечения могат да бъдат реализирани, припомниха специалисти. Засега обаче банките предпочитат да се споразумяват с длъжниците си, а не да препродават имоти.
Това ниво на проблемните кредити все още не е опасно за банковата система, казаха експерти. Заради провизиране на лоши кредити пада финансовият резултат на някои банки, но част от тази загуба ще бъде наваксана с реализиране на обезпеченията.
БНБ обявява дела на лошите кредити (без предоговорените) в края на всяко тримесечие. Към 31март т.г. той беше 12,93%.
В края на април се наблюдава и плахо увеличение на фирменото кредитиране - с 3,8% на годишна база до 31,8 млрд. лева. Ръст има и при жилищните заеми (2,6% на годишна база), но при потребителските кредити е отбелязан спад от 1,7 на сто.
Населението продължава да спестява ударно. Банковите депозити на домакинствата са за 28,040 млд. лв. Ръстът им е с 11,7% на годишна база.