Много от българите имат по няколко кредита и често вноските по тях надвишават доходите им. Това стана ясно вчера по време на дискусията "Взимай кредити разумно". На практика българите са сред най-задлъжнелите в Европа.
Причините за необмисленото теглене на заеми обаче са и в нелоялните практики на някои от фирмите за бързи кредити, които правят всичко възможно да се сдобият с нови клиенти, както и в ниската финансова грамотност на клиентите.
Според данните на Централния кредитен регистър към БНБ раздадените от банките и финансовите институции заеми през 2014 г. са 4.053 милиона. В него са записани 2 млн. българи и 92 хил. фирми. Тъй като по-голяма част от тези 92 хил. фирми имат по един кредит, е видно, че гражданите наистина са теглили по няколко заема.
Свръхзадлъжнялостта в България е много голяма, уточниха експертите. У нас просрочията по кредити на домакинствата са около 27%, което ни праща в челото на класацията в ЕС, обясни изпълнителният директор на СИС кредит Пламен Йончев. България е втора след Гърция, където просрочията са близо 34%. В Люксембург забавените вноски са едва около 3.6%.
Хората у нас, които имат по няколко кредита, често теглят нови, за да погасят поредната вноска. "При нас дойдоха семейство пенсионери с общ доход от пенсия от 1000 лв. на месец и още 2000 лв. от трудов договор на съпруга. Оказа се, че са взели 23 кредита, от които 5 от банки и 18 от небанкови финансови институции, а вноските им са 3700 лв. на месец. Ясно е, че нещата няма как да се получат и бяха влезли в просрочия", разказа още Йончев. Друг пример даде изпълнителният директор на СИС Кооп Иван Камбуров. Той разказа за фермер със средно голям семеен бизнес, който имал 16 кредита от 16 институции, пише "Сега".
Небанковите финансови институции трябва да анализират възможностите за връщане на заема, преди да подпишат договор с клиент, обясни Пламен Йончев. По думите му 75% от заявките за кредит във фирмата му се отказват, защото заявителите са свръхзадлъжнели.
Според председателя на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов обаче върнатите от една компания граждани много бързо намират друга, която ще им отпусне кредит. "Има фирми за бързи кредити с бизнес план да кредитират хора, за които е ясно, че не могат да си върнат заема", заяви още Николов. По думите му наказателните такси са толкова високи, че могат да покрият невърнатите кредити и да доведат до печалба небанковите финансови институции. Николов обясни, че за да се реши този проблем, трябва да има законови промени и по-сериозен контрол върху сектора на небанковото кредитиране. Според законовите промени, въведени миналата година, годишният процент на разходите по кредит не може да надвишава 50%. "Това обаче не важи за наказателните такси, които са огромни", обясни Николов.