Освен че е ползвал КТБ като личен банкомат, раздавайки необезпечени кредити за милиарди на фирми от обкръжението си, Цветан Василев е точил трезора и с договори за консултантски услуги. Това става ясно от доклада на комисията в НС за аферата „КТБ”, който бе публикуван в края на миналата седмица, пише "Монитор".
В него фигурира списък на фирмите, на които фалираната банка е плащала милиони за различни услуги. Дружествата са общо 13, като 3 са тясно свързани със забегналия в чужбина пишман банкер и са били на хранилката на КТБ по общо 5 контракта. Това са „Целум България”, „Маркет енд проджект консулт” и „Велдер консулт”.
Каква точно е сумата, която трезорът е налял в тях, засега не е ясно, защото в списъка на комисията не фигурират сумите по договорите. Първенец по контракти е „Маркет енд проджект консулт”, която през януари 2013 година е сключила договор с КТБ за изготвяне на икономически разработки и доклади.
През май същата година и през януари 2014 година е сключила анекси към въпросния контракт. Справка в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ показа, че дружеството е собственост на две физически лица, едното от които - Васил Петков, е и негов управител. Симптоматичното е, че Петков е бивш управител на една от свързаните с Василев фирми, получавали мастити кредити от КТБ - „Витенда”, а също ексмениджър и бивш собственик на друго от дружествата, свързани с банкера - „Хедж консулт”.
На хранилка с консултантски договор за мобилни разплащания се е уредила и друга компания, чиито следи водят право до забегналия в чужбина пишман финансист - „Целум България”. Според официалните документи, публикувани в Търговския регистър, в борда на директорите на фирмата е не кой да е, а един от изпълнителните директори на КТБ - Илиан Зафиров. Връзката между фалирания трезор и компанията не се изчерпва дотук. Справка в списъка с акционерите в дружеството показа, че сред юридическите лица, държащи дялове в него, са самата КТБ, както и друга свързана с банкера фирма - „Велдер консулт”. „Велдер консулт” е съсобственост на една от основните компании, чрез които Василев е въртял схемите си -„Хедж инвестмънт България”. Самото „Велдер консулт” също е било на хранилката на КТБ, като през 2008 година е сключило рамков договор за консултантски услуги.
В същото време от отчета на синдиците в КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев стана ясно, че от международната фирма „АликсПартнърс” са подхванали още 10 съмнителни кредита. Компанията ще търси информация не само за клиентите, но и за свързаните с тях лица. Разследващата фирма започна работата си по казуса „КТБ” преди две седмици, като под лупа вече се разглеждат 54 неиздължени заема към фалираната банка. При проверките компанията събира доказателства чрез външни източници, като използва и данните, събрани през последните две седмици.
Договорът между синдиците на КТБ и „АликсПартнърс”, сключен преди две седмици, цели компанията да проследи финансовите потоци, за да стане ясно как е била източвана КТБ. Предвижда се компанията да помага на синдиците и с правни препоръки. Така те ще могат да предприемат необходимите действия, за да върнат част от загубените активи в имуществото на банката.
Близо 10 млн. лв. от парите, събрани за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, са изгорели във фалираната КТБ. Националният Гаранционен фонд държал парите по сметка в банката, преди тя да бъде затворена през 2014 година. Това става ясно от доклада на парламентарната комисия, която нищеше аферата „КТБ”. От системата на Софийския градски съд пък става ясно, че фондът вече е пуснал молба да бъде вписан като кредитор на трезора. По закон след като магистратите обявиха фалита на КТБ, кредиторите й получиха срок от над година и два месеца, в рамките на който да заявят своите претенции към фалиралия трезор. Докато тече процедурата по изготвяне на окончателен списък с лицата и фирмите, с които КТБ трябва да се разплати, обаче синдиците ще трябва да се опитат да осребрят активите й, а постъпленията от тази дейност ще послужат за изплащане на дълговете на трезора. Към момента най-големият кредитор на фалиралата банка е държавата, която чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките наля 3,5 млрд. лв., за да се разплатят с гарантираните по закон депозанти. Освен хазната пари чакат и други кредитори, сред които и вложители, чиито средства по сметки са надвишавали гарантираните по закон.
Столичната болница ИСУЛ е държала при преференциални условия парите си в затворената КТБ. Това става ясно от публикуваната кореспонденция между синдиците на затворената банка и шефа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Писмата са част от приложението към доклада на парламентарната комисия, която разследваше аферата „КТБ”. От документите става ясно, че болницата е ползвала специални условия и за разплащателните си сметки. По силата на договор, сключен между КТБ и лечебното заведение, банката е била задължена да начислява лихва върху наличността по сметката в размер на 0.5 % годишна лихва ежемесечно или веднъж годишно. Подобни условия не се предлагат от други банки у нас и затова те се възприемат като преференциални. Това е и становището както на синдиците на КТБ, така и на шефа на фонда. От кореспонденцията не става ясно каква сума е държала болницата в банката, но се разбира, че след затварянето на КТБ не е получила дори гарантираната по закон сума от 196 000 лв. точно защото сметките й са се водели привилегировани.