Данъчните предприемат пакет от мерки, за да стимулират доброволното плащане на данъците, без да се стига до запориране на сметки и без да се пречи на нормалния ритъм на работа на фирмите. Освен с извършването на традиционни проверки и ревизии, чрез тези мерки се цели повишаване на приходите в държавния бюджет. Но същевременно компаниите с временни финансови затруднения получават възможност да платят на части задълженията си към хазната, без да се стига до фалита им. Това е особено актуално сега, когато расте междуфирмената задлъжнялост и хиляди компании реално работят, но имат ликвидни проблеми.
1. Разсрочват налозите
Данъчните осъществяват постоянен мониторинг на длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са категоризирани като събираеми и частично-събираеми. В тези случаи директорите на териториални дирекции на НАП в цялата страна привикват лицата с невнесени публични задължения в особено големи размери и провеждат персонални срещи с тях. Целта на срещите е да се поемат изрични ангажименти за предоставяне на обезпечения и/или извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове. Най-често се стига до издаване на разрешения за неотложни плащания. В тези случаи данъчните взимат определен процент от постъпващите суми по сметката на длъжника (най-често около 15%), а с останалите пари фирмата може да продължи дейността си. Така се дава възможност на фирмите с временни финансови затруднения да се издължат на хазната, без да се стига до обявяването им във фалит. За целта обаче се прави актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, и ако е необходимо, се налагат и обезпечителни мерки, за да се гарантира събирането на приходите в бюджета. С фирмите може да се договори и отсрочване или разсрочване на задълженията, като при необходимост се пристъпва и към цялостни ревизии.
2. Напомнят, преди да блокират сметки
Един от използваните от НАП методи, за да се стимулира доброволното плащане на данъци и осигуровки, е телефонен контакт с длъжниците. От Информационния център на НАП се обаждат на лица с просрочени задължения и ги подсещат, че трябва да си платят.
Тези разговори се осъществяват както кампанийно за по-стари задължения, така и веднага след възникване на просрочието. Целта е длъжниците доброволно да внесат в бюджета налозите си, преди да се стигне до изпращане на официална покана за плащане и блокиране на банкови сметки. Практиката показва, че близо 80% от гражданите веднага си плащат задълженията, след като им се обадят по телефона.
3. Прихващат получени суми от държавата
Един от най-ефективните методи за събиране на приходи в хазната е прихващане на задължения към бюджета от суми, които фирмите получават от общини, институции, министерства и държавни предприятия по договори за обществени поръчки, както и при изпълнение на проекти по оперативните програми на ЕС. Преди да изплатят пари на частна фирма, ведомствата подават информация на НАП и данъчните проверяват дали тя има просрочени задължения. Ако компанията дължи пари на хазната, те се прихващат от сумата, която трябва да получи от държавното ведомство. Тази практика работи от края на миналата година и дава много добри резултати.
Данъчни привикват големите длъжници
- 04.05.2015 | 06:11
- 3214