Решението на БНБ за съдбата на Корпоративна търговска банка ще бъде взето най-късно в понеделник, съобщава "Преса", позовавайки се на информация от свои източници в централната банка.
Засега БНБ мълчи по въпроса каква е счетоводната оценка на квесторите за активите на затворената банка. Въз основа на оценката ще се вземе решение за ликвидация на трезора. 20 дни след това започва изплащането на гарантираните депозити до 100 000 евро. Лихви върху тях ще се начисляват до датата на несъстоятелността.
Днес централната банка отхвърли като несериозно писмото на новия кандидат-спасител на трезора - мистериозен инвеститор, представен от непознатия у нас Никола Сукманджиев.
От БНБ обясниха, че писмото не представя никаква правно обвързваща информация за правомощията на подателя и за инвеститорите, които той твърди, че представлява.
„Липсват каквито и да е гаранции, че те отговарят на законовите изисквания да бъдат акционери в кредитна институция. Не е представено и потвърждение от международна банка с добра репутация, която да гарантира възможност за реализиране на въпросната формула за повишаване на капитала до 5,2 млрд. лв., както се твърди в писмото“, коментираха от БНБ.
В края на миналата седмица беше отхвърлена и офертата на консорциума от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и базираната в Лондон компания „Джемпкорп“. Тяхното предложение беше определено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като „нагло писъмце“, с което инвеститорите искат да въвлекат държавата с кеш в спасяването на КТБ.
От ЕПИК изпратиха официално становище, в което подчертават, че предложението им е било „жизнеспособно“ и се е основавало на очакванията им дефицитът в банката да бъде значително по-нисък от обявените от одиторите 4,3 млрд. лв. Това щяло да доведе до пропорционално намаляване на необходимия капитал, който да бъде внесен от консорциума и от българската държава - съответно 2 млрд. лв. и 2,4 млрд. лв.
Според финансиста Стоян Александров т.нар. цесии вече не се сключват. Всички са в очакване на квесторската оценка и решението на БНБ. Според него сумата на цедираните депозити (закупени от длъжници на КТБ на половин цена, за да се изплатят кредитите им) е обявената от квесторите: 600-700 милиона лева.
Междувременно в парламента вицепремиерът Екатерина Захариева изтъкна заслугата на предишния служебен кабинет (в който също беше вицепремиер) за спасяването на държавните пари от КТБ. „Ако миналата година не бяхме приели наредбата за диверсификация на държавните средства, сега в КТБ щеше да има блокирани 760 млн. лв. само на енергетиката“, отбеляза тя.