Мирослав Маринов: Да си пожелаем нови класове активи на БФБ

Българските пенсионни фондове определено са на родния капиталов пазар и влиянието им е безспорно положително, но не бива да се очаква, че пазарът може да се крепи единствено от тях. От друга страна със сигурност можем да си пожелаем нови класове активи на Българската фондова борса. Това каза Мирослав Маринов, изпълнителен директор и член на управителния съвет на ПОК Довериe, по време на форума „Шумът на парите“, като направи известни паралели с фондовата борса в Полша.

От последната статистика на Варварската фондова борса се вижда, че чуждестранните инвеститори формират 47% от оборота, 35% се дължи на институционалните инвеститори и 18-19% е от дребни физически лица, каза Маринов. Ако направим проста сметка за България, у нас има около 6 млрд. лв. акумулирани средства в пенсионната система, около 10% от които са в активи на БФБ или около 500-600 млн. лв. От друга страна пазарната капитализация е малко над 8 млрд. лв. При фрийфлоут от около 15% у нас може да се окаже, че повече от 1/3 или около 40% от фрифлоута се държи всъщност от пенсионните фондове, заключи Маринов.

Защо всички очакват от пенсионните фондове в България да са по-активни, сочейки Полша? В Полша имало законодателство, което ограничавало фондовете да инвестират в компании извън страната. Това обаче е мярка на протекционизъм, която Европейската комисия вече осъди и вече е променена. Освен това тя даваше е допълнителен плюс за борсата в Полша, която привличаше чужди компании, които да бъдат листнати, така че полските пенсионни фондове да имат инвестиционен достъп до тях. Във времена на икономическа либерализация обаче това не може да продължава и да бъде продължаващ факт, категоричен бе Маринов.

Факт е, че всички инвеститори на пазара, дори и в нормални времена обикновено връщат средства в домицила си, където произхождат, а това се усилва още повече във времена на криза. България, а дори и Полша, в световен план са малки икономики и на теория би следвало изключително малко средства от инвестициите на пенсионните фондове да са в локалните държави. Това обаче не е така и е съвсем нормално те да инвестират средствата си в местните икономики. Определено инвестициите ни в местни финансови активи в момента продължават да превишават 50% от активите на цялата пенсионна система.

Можем да желаем нови активи.

Определено обаче е интересен въпросът дали Българската фондова борса ще се превърне в място за търговия на нови класове финансови активи като електричество, въглеродни емисии и т. н., каза още Маринов. Със сигурност можем да желаем на местната борса нови активи, също така и деривати, а не само нови компании и първични публични предлагания, защото инвеститорите в България, включително международните, следва да имат евтин достъп до различни активи като стоки, форуърди, суапи, деривативи, базирани на лихвени проценти, за да могат да управляват по-ефективно рисковете.

Кризата само добави други измерения на оценката на риска за инвеститорите. Скорошно изследване на Ърст енд Янг показа, че в ЦИЕ, част от Азия и Африка кризата добави негативно явление, като в публичните компании има по-голям дял на лоши практики, свързани с управлението и отчитането на финансовите резултати. Това неминуемо влияе негативно на страните инвеститори в тези компании. Това е нормално, но ако погледнем по този начин, със сигурност можем да установим противодействие на различни сили – едните, които подпомогнат пазара, и другите – които действат негативно. Може би балансът е в това да се ограничават лошите практики, да се въвеждат нови продукти и услуги и те да бъдат популяризирани.

Разбира се, не бива да се стига до крайности да се предлагат какви ли не стоки, да речем плодове. Фокусът трябва да е върху наистина финансови активи, които са полезни за инвеститорите и това би дало тласък за развитие.

Просто на инвеститорите трябва да се покаже, че зад продуктите, които се предлагат, има стойност, има пари и има очаквания за бъдещи пари. Там, където такива очаквания липсват – логично и интересът е по-малък от страна на инвеститорите, каза Маринов.

През 2013 г. форумът „Шумът на парите“ се организира със съдействието на ВИП спонсора Евро Финанс и основните спонсори – SG Експресбанк, вносителят на автомобили Chevrolet, застрахователното дружество Армеец, Пенсионно-осигурителна компания Доверие и дружествата за управление на активи Актива Асет Мениджмънт и ЕФ Асет Мениджмънт. Сред спонсорите на събитието са и Balkans International Wine.

Медийни партньори на събитието са Дарик радио, телевизия Bulgaria on air, сп. Мениджър, в. Стандарт, SeeNews, imot.bg, novini.bg и insurance.bg.

Организационен партньор е компанията за управление на събития Ивенто. Форумът се осъществява с комуникационната подкрепа на агенция за връзки с обществеността AMI Communications България.

Пълната програма на събитието можете да откриете ТУК.