Астрономи проследиха пътя на едни от най-мощните и далечни бързи радиоизбухвания засичани някога. Учените достигнаха до техния космически дом - рядка група от галактики, наподобяваща „петно“, предаде БТВ.
Интензивният сигнал, наречен FRB 20220610A, е засечен за първи път на 10 юни 2022 г. и е изминал 8 милиарда светлинни години, за да достигне Земята. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година, или 5,88 трилиона мили (9,46 трилиона километра).
Въпросното избухване е продължило по-малко от милисекунда, но е било четири пъти по-енергично от откритите преди това FRB. Според първоначалното проучване, публикувано през октомври, взривът е бил еквивалентен на енергийните емисии на Слънцето в продължение на 30 години.
Неочакваното откритие може да хвърли повече светлина върху причините за мистериозните избухвания на радиовълни, които от години озадачават учените.
Много FRB освобождават свръхярки радиовълни, които продължават най-много няколко милисекунди, преди да изчезнат и това ги прави трудни за наблюдение. Изследователите използват радиотелескопа Australian Square Kilometre Array Pathfinder в Западна Австралия и Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория в Чили, за да определят къде е възникнал загадъчният взрив.
Наблюденията довеждат учените до гигантско небесно петно, за което първоначално се смята, че е единична неправилна галактика или група от три взаимодействащи си галактики. Астрономите използват изображения от космическия телескоп „Хъбъл“, за да разкрият, че бързото избухване е дошло от група от поне седем галактики, които са толкова близо една до друга, че всички те биха могли да се поберат в Млечния път
Според изследователите галактиките в групата изглежда си взаимодействат и дори може да са в процес на сливане, което може да е предизвикало бързото избухване на радиочестоти.
„Взаимодействието между галактиките би могло да предизвика изблици на звездообразуване, което може да е свързано с избухването. Бързите избухвания на радиочестоти до голяма степен са проследени до изолирани галактики, но астрономите са ги открили и в кълбовидни купове, а сега и в компактна група“, каза Алекса Гордън, докторант по астрономия в Колежа по изкуства и науки Уайнбърг на Северозападния университет.
От първоначалното им откриване преди около две десетилетия досега са открити близо 1000 бързи радио избухвания, но астрономите все още не са наясно какво ги причинява. Мнозина обаче са съгласни, че вероятно става дума за компактни обекти като черни дупки или неутронни звезди, плътни остатъци от експлодирали звезди. Според последните изследвания магнетарите, или силно намагнетизираните звезди, може да са основната причина за бързите избухвания на радиочестоти.
Избухванията пътуват през Космоса в продължение на милиарди години и взаимодействат с космически материал. Затова повече открития за бързите избухвания на радиочестоти биха могли да доведат и до разкрития за природата на Вселената.