Амортисьорите са устройствата, които понасят ударите върху купето при попадане на автомобила на неравности и дупки по пътя. Те погасяват вертикалните колебания на окачването и осигуряват максимално сцепление на гумите с пътя. От тях до голяма степен зависи комфорта и безопасността на пътуване и управляемостта на автомобила.
Затова във верига магазини за авточасти Avto.BIM.BG. обръщаме голямо внимание на качеството на предлаганите амортисьори и техния произход. В асортимента ни са амортисьори на водещи производители за повечето марки и модели автомобили. За наличности, цени и всяка друга информация може да посетите нашия сайт: www.avto.bim.bg, където може да поръчате онлайн необходимото. А консултация може да получите в магазините ни или по телефона, за да изберете подходящите авточасти за вашия автомобил.
Повечето съвременни амортисьори са хидравлични или пневматични. Тези устройства се задействат около 1200 пъти на километър, за да стабилизират превозното средство и да създадат добър контакт между пътя и гумите.
Без тях, пружините ще се свиват и разширяват непрекъснато, докато енергията се разсее, а купето ще подскача без възможност да се овладее управлението.
Кога възникват амортисьорите?
Първите автомобили са били с опростена конструкция на окачването, която не се е различавала много от тази на каретите. Развивали са малка скорост и някак са успявали да се задържат на пътя при всички неравности.
Със създаването на първия сериен автомобил с бензинов двигател от Карл Бенц през 1886 година възниква и въпросът за окачването му. Конструкторите го поставят на дневен ред след 1900 година, когато има вече достатъчно произведени автомобили.
Първоначално са използвани листови пружини или така наречените ресьори, при които пружините затихвали благодарение на триенето между отделните листове, което не било ефективно и се влияело от външни фактори.
В края на 1900 година започват да се монтират механични амортисьори с фрикционни дискове. При които за комфорт при пътуване няма как да се говори, но се овладяват движенията на пружините.
Французинът Морис Худейл патентова през 1907 година амортисьори с хидравлична течност. Неговото изобретение намира приложение в A Ford от 1927 година.
Едни от най-рано пуснатите в производство хидравлични амортисьори са Telesco, показани на изложението в Олимпия през 1912 година. Те са производство на Polyrhoe Carburettors Ltd и съдържат пружина в телескопичния модул, масло и вътрешен клапан.
Компанията Gabriel Suspension пуска серийно хидравлични амортисьори през 1918 година. Те стават стандартно оборудване за автомобилите от 30-те години на миналия век.
Тогава е създаден и първият Mercedes-Benz 170 с напълно промишлено окачване на въртяща ос и така се ражда комфортът и безопасността в автомобилите.
В основата си тези хидравлични устройства са задействани от лостове, които отговаряли за преместването на две бутала, които създавали налягане в хидравликата и така гасели колебанията.
Още през 40-те години на миналия век лостовите хидравлични амортисьори са изместени от телескопичните. Тяхното разпространение се определяло от по-простата и евтина конструкция и от факта, че те се разполагали без проблем във вътрешността на винтовите пружини.
Първият автомобил с телескопични амортисьори е Lambda от 1922 година на италианската компания Lancia, а серийното им производство започва около 1932 година.
По същото време Ърл Макферсън проектира първото окачване Макферсън с по-здрава версия на телескопичен амортисьор за General Motors. През 1948 година Ford започва масово да оборудва автомобилите си с окачване Макферсън.
В следващите години освен двутръбни амортисьори, се създават и еднотръбни, които по-малко прегряват и работят по-добре при неравности по пътя. Mercedes Benz първи инсталира такива като стандартно оборудване в автомобилите през 1957 година. Те са произведени от BILSTEIN и са показани за пръв път през 1954 година.
През 60-те години започва използването на регулируеми амортисьори, при които се изменя височината и твърдостта на окачването. Отначало те се регулират ръчно от водача, след това дистанционно, а в последствие електронно.
В основата на електронното управление на амортисьорите е създаването на кухи цилиндрични втулки с маслени канали, които заменят използваните до тогава гъвкави дискове или подложки. Тези втулки могат да се използват както при еднотръбните, така и при двутръбните модели и позволяват точно и предвидимо управление. Патентовани са от Multimatic през 2010 година.
През годините се разработват и други видове амортисьори, където вискозитета на маслото се променя от електрическо поле, електромагнити и т.н..
Какви са съвременните амортисьори за коли?
Според местоположението си:
В автомобила са: предни и задни. Освен, че за всяка марка и модел те са различни, то и за конкретен автомобил предните и задни амортисьори се различават, както и окачването им. Когато се налага смяна на амортисьори, винаги се сменят и двата на една ос – двата предни или двата задни и задължително трябва да са еднакви по вид.
Според конструкцията са:
Двутръбни амортисьори
- Хидравлични или маслени амортисьори, които се състоят от два цилиндъра.
- Вътрешният цилиндър е пълен с масло и оборудван с бутало, което се движи, а външният цилиндър събира изтласканото масло.
- Двутръбни газови амортисьори, при които конструкцията е същата, но външният цилиндър се пълни с азот под ниско налягане. Така се избягва разпенването на маслото и прегряването. Този вид е широко използван в съвременните автомобили.
- PSD амортисьори са разновидност на двутръбните газови. Разликата е в добавените канали към тръбата под налягане. Тези канали позволяват свободно движение на буталото в средния диапазон (зона на комфорт) и значително по-трудно движение в краищата на цилиндъра (зона на контрол). Това дава на водача по-добър контрол при неравни пътища.
- ASD (Затихване чувствително към ускорението) амортисьори могат да реагират не само на неравни пътища, но и на отделни неравности по пътя. Това се постига с промяна на компресионния клапан. С тази конструкция се решава въпроса „комфорт срещу контрол“, а също се избягва накланянето на автомобила при спиране и завои. Въпреки безспорните си качества те се предлагат от ограничен брой производители и се използват само за следпродажбено оборудване.
Еднотръбни амортисьори
Състоят се от един цилиндър с две бутала. Цилиндърът е пълен с масло и азотен газ, който е под високо налягане. Охлаждат се по-бързо и могат да се монтират под всякакъв ъгъл.
Адаптивни амортисьори
Те са част от адаптивните окачвания и реагират бързо на изменението на пътното покритие. Наричани са още активни амортисьори и са:
- С магнитна реологична течност. Те се използват в Cadillac и Chevrolet, известни като Magne Ride и Audi – Magnetic Ride. Устройствата са напълнени със специална течност, която променя вискозитета си от електромагнитното поле. С повишаване на вискозитета се повишава и съпротивлението на течността, преминаваща през клапана, което води до по-твърдо окачване.
- С електромагнитен клапан се използват в адаптивните окачвания на Volkswagen (DDC), Mercedes-Benz (ADS), Toyota (AVS), Opel (CDS), BMW (EDC) и други. Твърдостта им се променя в зависимост сечението на отвора на електромагнитения клапан, който се контролира от електронния блок за управление.
Автомобилните амортисьори са основни елементи от окачването. При високите скорости на движение те играят важна роля за управляемостта и безопасността на всяко превозно средство. Затова трябва да са качествени, надеждни и винаги изправни.
(в материала има продуктово позициониране)