Основателят на "Спейс Екс" Илон Мъск успокои тревогите на астрономите, заявявайки, че внушителното му "съзвездие" от сателити, което според някои учени може да попречи на небесните наблюдения, не представлява никаква заплаха за откритията им, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Проектът "Старлинк" предвижда осигуряването на достъп до високоскоростен интернет от космоса. В орбита вече са изведени около 300 спътника, като се очаква броят им бързо да се увеличи и евентуално да достигне до 42 000.
След извеждането през май миналата година на първите 60 сателита, които оформиха "верига" от ярки точки, сред научната общност се породиха опасения, че те ще причинят зрително замърсяване и ще попречат на наблюденията с телескопи.
"Убеден съм, че няма да окажем никакъв ефект върху астрономическите открития. Ако вероятността надхвърли нула, ще предприемем мерки за корекция", заяви Илон Мъск на пресконференция във Вашингтон.
Мъск допълни, че подобен проблем съществува само докато сателитите набират височина, за да застанат в орбита. Той обаче се разрешава, когато спътниците заемат окончателната си позиция.
Основателят на "Спейс екс" каза също, че компанията му работи съвместно с научната общност, за да намали отразителната способност на спътниците, като например използването на черна боя вместо бяла.
На пресконференцията Илон Мъск сподели и опасенията си, че компанията му, основана с цел да подпомогне човечеството да колонизира Червената планета, няма да успее да изпълни плана си, докато той е жив.
"Ако не ускорим темпото, вероятно ще умра точно когато се отправим към Марс", каза 48-годишният Мъск, цитиран от ТАСС.
Според плановете на НАСА първите пилотирани полети до Червената планета трябва да започнат в средата на 30-те години на настоящия век.