Планетата Юпитер не е само най-голямата в Слънчевата система, но и най-старата. Това става ясно от ново проучване на астрономи от калифорнийската лаборатория "Лорънс Ливърмор" и Университета на Мюнстър в Германия, съобщава Space.com.
Новият анализ на планетата изчислява, че ядрото на Юпитер е било 20 пъти по-голямо от Земята само 1 млн. години след формирането на Слънцето. Това е доста кратък срок, защото младите звезди обикновено изхвърлят доста енергия в първите си години, която е достатъчна да издуха прахта и газовете, за да попречи на образуването на планети. А това означава, че Юпитер се е формирал много бързо.
Учените са тествали състава на железни метеорити, които са паднали на Земята през годините. Те се проверили наличието на различни изотопи и са открили, че те най-често са от два източника - Слънцето и друга звезда. Освен това са попаднали на метеорита с разлика между 2 млн. до 3 млн. години и са отделени най-рано милион години след образуването на Слънчевата система.
Според учените най-вероятното и логично обяснение за попадането на изотопите от различни източници за толкова дълъг период от време е растежът на гигантска планета между тях. Изследването посочва, че това е газовият гигант Юпитер. Първоначално планетата е растяла доста бързо, но в последствие е забавила темпото си. То обаче е било достатъчно Юпитер да стане бариера между двата източника на изотопи. Според учените вероятно бързото формиране на Юпитер е довело и до липсата на много големи, подобни на Земята, планети близо до Слънцето каквито са често срещат в другите звездни системи.