Само за миналата година щетите от вируси, троянски коне и други кибератаки се изчисляват на 4 млрд. долара. Най-често цел са лични данни (използвани след това за изнудване), банкови сметки (които се източват) и фирмена информация (препродавана на конкуренти). Понякога системите се „зомбират” чрез зловреден код от типа „троянски кон” и попадат под контрола на хакерите.
Те могат, например, да накарат хиляди компютри да отворят даден сайт и така да го претоварят и извадят от строя.
В наши дни това най-често става чрез т.нар фишинг атаки – на потребителя се изпраща легитимно изглеждащо писмо или лично съобщение в социалната мрежа, което води към невинен на пръв поглед файл – фактура, договор, картинка. Вътре се крие заразата. Понякога легитимно изглеждащото писмо препраща към не по-малко легитимно изглеждащ сайт на банка или друга страница, където трябва да се впишат лични данни. Проблемът е, че сайтът е фалшификат и е под контрола на киберпрестъпника. Така се крадат лични данни.
В киберпространството всяка нова хакерска атака спомага за развиването на антивирусните програми. Изобретателността на хакерите обаче често върви крачка напред пред защитите. Според специалисти по киберсигурност в тази битка можем да се предпазим най-лесно сами като се съмняваме в това, което отваряме и не бъдем прекалено доверчиви.
Специалистът по киберсигурност Ясен Танев коментира пред БТВ, че ако не очакваме дадено писмо, най-добре е направо да го изтрием или поне да търсим контакт с подателя по друг канал – например телефон. Той отбеляза, че българският на киберпрестъпниците вече е на много високо ниво и даже и писмата да идват от чужбина, това не е напълно очевидно.
Танев посъветва държавните институции да започнат да подписват електронно своите писма, за да могат по-лесно да се разпознават (сред най-често срещаните хакерски имейли са тези, които уж са от НАП).Ако писмото съдържа линк, не го отваряйте директно, а го копирайте и вижте дали всъщност насочва към коректната страница, посочи той.
Явор Колев от ГДБОП посочи, че у нас кибератаките не са с мащабите на тези в САЩ и развитите европейски страни, но вече се атакуват наши компании от топ 100: „Щетите с подменени фактури на една компания достигат 600 000 евро”.
Той отбеляза, че при заразяването на компютри, от които се банкира онлайн, са откраднати „много милиони”, но банките през последните години правят много, за да защитават по-ефективно потребителите.
„Андроид” е по-незащитена заради многото производители, които променят някои аспекти от работата на операционната система, а ако ползваме пиратски софтуер вероятността да попаднем в ръцете на хакерите клони към 100%.