Екип от български астрономи откри недокладвани по-рано структури с отношение към захранването на активните галактични ядра, съобщиха от Национална астрономическа обсерватория (НАО) „Рожен”.
Използвани са многогодишни наблюдателни данни за десетки галактики, получени с 2-м телескоп на НАО Рожен в рамките на проект по изследване на активни галактики. Изявяването на структурите, в това число на ядрени компоненти с видими размери на границата на детектиране за този клас телескопи, стана възможно в резултат на прилагането на най-съвременни методи за обработка и анализ на получените изображения. Наличието на част от откритите структури бе потвърдено върху изображения, получени с космическия телескоп Хъбъл.
Активните галактични ядра са най-мощните познати енергийни източници във Вселената. Фактът, че в централните области на повечето галактики, и активни, и спокойни, има свръхмасивни черни дупки, постави въпроса кое прави галактиките активни и какви механизми пренасят газ до активните ядра, където да послужи за гориво. За изясняване на тези ключови за съвременната астрофизика въпроси авторите изучават извадка от Сийфъртови (нискосветими активни) галактики и контролна извадка от неактивни галактики със сходни характеристики. С помощта на статистически анализ е намерено, че двата типа галактики не се различават съществено що се касае до наличието на морфологични структури и галактики-спътници.
Това е първото изследване, в което се сравнява частта галактични пръстени при Сийфъртови и неактивни галактики на базата на контролна извадка. Авторите заключават, че захранването на Сийфъртовите ядра не е пряко свързано със строежа и локалното обкръжение на съответните галактики. Една от предлаганите интерпретации на намерените различия е в контекста на наличието на по-големи количества студен газ в дисковете на Сийфъртовите галактики и механизмите на преноса му към централните области. Настоящето изследване има характер на заключение за характеристиките на цял клас обекти - активните галактични ядра с ниска светимост. Значимостта му се подсилва от факта, че връзката между ядрената активност и съответните галактики е все още обект на дебати.