Учени разработиха най - лекия материал в света

Изследователи от САЩ обявиха, че са разработили най-лекия материал в света. Веществото е направено от миниатюрни кухи метални тръбички, които се пресичат диагонално, подобно на решетка,  с известно разстояние между тях.

Според учените новият материал е 100 пъти по-лек от Styrofoam (свръхлек продукт на Dow Chemical Company) и е способен да понася на шокови натоварвания. Той може да намери приложение в батериите от следващо поколение, както и в разработката на нови амортисьори, пише "Дневник".

Новата субстанция е създадена от съвместен екип от учени на Калифорнийския университет в Ървайн, лабораториите HRL и Калифорнийския технологичен институт.

"Най-трудната част е да се създаде решетъчна структура, в която да се свържат кухи тръбички, които имат дебелина на стената хиляда пъти по-тънка тази на човешки косъм", коментира водещият автор на публикацията в списание "Сайънс" доктор Тобиас Шайдлър.

Това, които учените създават, е материя с плътност 0.9 милиграма на кубичен сантиметър. За сравнение плътността на силициевия аерогел, който е най-лекия твърд материал в света, е 1 милиграм на кубичен сантиметър.

Предимството на микрометалните решетки е, че те се състоят от 99.99% въздух и едва 0.01% твърда материя. Силата и издържливостта пък идват от естеството на решетъчния дизайн. Другите свръхлеки материали, които са основно аерогелове, са базирани на хаотична молекулярна структура.

По този начин се комбинират свойствата на метала и молекулярната структура на кристална решетка. Така материалите са едновременно по-гъвкави, здрави и устойчиви на напрежение в сравнение със суровините, от които са изградени. Уилям Картър, който отговаря за изкуствени материали в HRL, сравнява експерименталния материал с големите инженерни с ниска плътност.

"Съвремнни сгради като Айфеловата кула и мостът Голдън гейт са невероятно леки и ефикасни откъм маса благодарение на своята архитектура, заявява той, цитиран от Би Би Си. Ние правим революция в изграждането на свръхлеки материали, като започнахме да прилагаме тази концепция на микро и нанониво."

При експериментите върху дадено кубче от материята е сложена тежест, под силата на която обектът се сплесква наполовина. След премахването на тежестта то възстановява до 98% от височината си и връща първоначалната си форма.