Иновативните технологии толкова дълбоко са се вкоренили в ежедневието ни, че вече трудно можем да си представим живота без тях. Любопитно е обаче, че те могат да бъдат истински жизненоважни за хора с тежки физически увреждания.
Така например специално разработено устройство позволява на пациенти с церебрална парализа да ползват компютър само с поглед.
„Това са устройства, които се свързват с компютър и могат да следят погледа ви върху екрана”, обясни за „Новинар” доц. Морис Гринберг, преподавател в Нов български университет и председател на Управителния съвет на Фондация „АСИСТ – помагащи технологии”.
Джаджите могат да се закрепват за лаптоп или за таблет, а чрез инфрачервени лъчи да проследяват погледа. Вградени камери запечатват местоположението му върху монитора и позволяват да използвате погледа си като мишка или посочващо устройство. Подобни устройства могат да се ползват и в спешните отделения на болниците, когато пациентът е в шок и му е трудно да говори. Чрез устройството той може да ориентира лекарите коя част от тялото го боли.
Интересът на българските учени към помагащите технологии датира от няколко години. „Оказа се, че в последно време те са относително достъпни. Нашите устройства за научни цели са доста скъпи. Но се оказа, че цените за устройствата, които са помагащи технологии, са намалели значително”, подчерта доц. Гринберг, който със своя екип решава да популяризира устройствата и у нас.
Началото е поставено чрез създаването на фондацията и чрез въвеждането на устройствата на шведската фирма Tobii Dynavox у нас. Фирмата работи с някои от държавите в Европейския съюз, като част от устройствата дори са включени в техните учебни програми. В някои страни тези устройства се покриват от здравната система като решение за тяхното използване се взима от лекарски комисии за пациенти с различни заболявания.
Подобни, макар и доста по-прости устройства, cа се използвали за изследвания от близо 100 години, включително и в Българската академия на науките, обясни д-р Евгения Христова, експерт „Помагащи технологии” към фондацията. Едва преди десетина години обаче те са станали много прецизни. Тяхната стойност за научни изследвания възлиза на десетки хиляди евро, но устройствата за обикновения потребител са в порядъка на 700-2000 евро.
Към момента обаче у нас няма организации за хора с увреждания, които да са внедрили помагащите технологии в своята дейност. Затова фондацията активно установява контакти с организации и центрове, които работят с хора с ограничени възможности и се стреми да популяризира използването на този тип помагащи технологии. Пациентите, които могат да използват подобен род устройства, са най-често с детска церебрална парализа, мускулни атрофии, амиотрофична латерална склероза и др.
„Хората с такива заболявания в много случаи могат да контролират само движението на очите си и помагащите технологии с проследяване на погледа им позволяват пълен достъп до компютър или таблет и до всичко, което може да се прави на тях – ползване на софтуер, комуникация, достъп до интернет, управление на устройства и т. н.”, каза още доц. Гринберг.
„В някои страни тези устройства се дават на децата още в ранна възраст с цел да се научат да ги използват и да са основа за тяхното развитие и образование както и за комуникация”, допълни специалистът.
По думите му се изисква време, докато децата разберат, че дори само с поглед могат да предизвикват събития във външната среда, а едва след това да боравят по-прецизно с различни интерфейси. На по-късен етап могат да учат азбуката, да четат учебници и да управляват компютъра само с насочване на очите в определена част от екрана. Има и специални софтуери, които им позволяват да комуникират с останалите по-лесно.
„В много от случаите тези деца или пациенти не могат да говорят. Това е част от физическите ограничения. Тогава компютъра дава възможност или да се пише с поглед и това, което е написано, да се произнесе от софтуер със синтезирана реч, или да се натискат бутони с готови фрази, които са свързани с потребностите на детето. С насочване на погледа и кликването върху 10-15 бутона, хлапето може да каже, че иска да яде, да спи или че иска помощ например", допълни д-р Христова.
„Има вече и случаи на хора, които са завършили висше образование по този начин, а физически са напълно в невъзможност да ползват каквото и да било, но с поглед през компютър могат да имат достъп до информация, до учебници и т. н.”, категоричен е доцентът, като допълни, че това се е случило в Германия.
За всеки пациент се създава специален потребителски профил, тоест устройството се настройва за конкретния човек, отбеляза още Христова. „Погледът трябва да се задържи на едно място за известно време, за да се получи ефект на кликване с мишка”, допълни доц. Гринберг. Степента на увреждане няма значение при ползването на такъв тип технологии. Достатъчно е очите да мога да се движат.
„Има и мишки, които се слагат на главата, но там се изисква контролирано движение на главата, което в някои случаи е възможно, но в други не е възможно”, допълни експертът. Според изчисленията на фондацията у нас от подобни помагащи устройства имат нужда хиляди пациенти.
„Важното е, че скокът е много голям – един човек, който по никакъв начин не може да комуникира, изведнъж може да прави всичко, което може да се прави през компютъра. Могат да се включват дистанционни за телевизор, за щори, и за ползване на мобилен телефон”, подчерта доц. Гринберг. Една от целите на фондацията е да набира средства, за да подпомага нуждаещи се, които не могат да ги закупят.
Освен това специалистите кандидатстват по различни програми, за да получат финансиране, за да могат да предоставят устройства за обучение или поне за временно ползване. Вече са установени контакти и с представители на Министерството на образованието и се обсъждат възможности за използването на устройства за проследяване на погледа при обучението на деца със специални образователни потребности.