Големите астероиди са интересен обект за изучаване от страна на учените. Придвижването по повърхността им обаче с машини на колела, верига или „крачещи" апарати е почти невъзможно заради слабата гравитация. Използването на техника с реактивни двигатели пък е свързано с множество потенциални опасности и прекалено голям разход на гориво.
По тази причина учените в НАСА имат интересна и доста нестандартна алтернативна идея - създаването на скачащи роботи във формата на куб, предназначени за придвижване по повърхността на космически обекти със слаба гравитация.
Техниката е базирана на задвижваща система, състояща се от маховици, ускорявани до определена скорост. Такива инерционни системи вече са пробвани на Земята и се използват за ориентация на някои космически телескопи.
За съжаление технологията не позволява постигане на висока точност на преместване. Въпреки това обаче тя е особено перспективна, тъй като чрез нея скачащите роботи ще могат да достигнат до места, които са недостъпни за стандартно придвижващите се машини в условията на микрогравитация.
Едновременно с това системата има и други предимства.
Скачащите роботи нямат никакви външни движещи се части, което повишава надеждността на техниката.
Освен това системата не изразходва никакво гориво, а като източник на енергия може да използва слънчевата светлина, улавяна с тънки соларни батерии, монтирани върху външната част на роботите. В корпуса на роботите може да бъдат монтирани различни научни инструменти, измерващи различни параметри от околната среда. Системата на управление е проста - роботите ще изпълняват елементарни действия и команди, изпращани от базисния космически апарат, координиращ действията на цяла група скачащи роботи.
Проектът е получил начално финансиране. Предстои да бъде създаден работещ прототип, който да бъде тестван в изкуствено създадени условия на микрогравитация на Земята. Скачащите роботи ще трябва да преминат множество тестове, докато бъде взето решение да бъдат изпратени в реална среда в космическото пространство, пише Actualno.