В стремежа си да създадат все по-големи телескопи и да видят все по-надалеч учените използват цели галактики вместо лещи, пише The Motherboard.
Галактиките могат да служат като лещи, благодарение на процес, наречен гравитационна лупа - ефект, предсказан за първи път от Теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Според нея наличието на вещество може да изкриви пространствено-времевата линия, отклонявайки светлината от пътя й от, да кажем, далечна галактика към телескоп на Земята. Звездната светлина се изкривява и усилва около галактиките, както при обикновените лупи, само че в много по-голям мащаб.
По време на среща на Американското астрономическо общество международен екип от учени показа най-голямата лупа, широка 500 000 светлинни години. Тя е куп от галактики, познат като Abell 2744. Чрез гравитационно увеличение Abell 2744 дава възможност на астрономите да видят по-надалече в Космоса, от когато и да било.
Изображение на клъстера, направено от Hubble показва почти 3 000 далечни галактики с увеличение от 10 до 20 пъти. Без това гравитационно увеличение те биха били невидими за орбиталните телескопи, пише "Фокус".
В рамките на програмата Frontier Fields международният изследователски екип използва три от обсерваториите на NASA, за да погледне назад във времето. Съчетавайки данни от телескопите Hubble, който работи с видима светлина, Spitzer, използващ инфрачервено лъчение, и рентгеновата обсерватория Chandra, учените имат три “чифта очи”, виждащи по различен начин. Целта е да се комбинират данните, за да се възпроизведат изображения на възможно най-младите галактики.
Засега усилията на изследователите се възнаграждават с успех. Чрез съвместните им усилия са събрани някои от най-далечните гледки към Вселената, съдържащи образи на хиляди от най-младите галактики, който някога са откривани. Астрономите наблюдават галактики, когато са били на възраст 12 милиарда години, което не е много дълго след Големия взрив.