Получени са вече първите резултати от монтираната на 19 април българска апаратура на Международната космическа станция (МКС), съобщи пресцентърът на БАН.
Резултатите са обнадеждаващи, а обработката им се извършва с унгарска апаратура, уточняват от БАН.
Българската апаратура на МКС е създадена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН, в сътрудничество с международен екип. Апаратурата е разработвана в продължение на десет години и е в състава на научен комплекс по проекта "Обстановка". В него участват Русия, България, Украйна, Швеция, Великобритания, Полша и Унгария.
Проектът и монтираната апаратура са предназначени за изследване на обстановката около МКС - магнитните и електрическите полета, космическата плазма и електрическия потенциал на повърхността на станцията, посочват от БАН.
Монтирането на блоковете и антените на комплекса от космонавтите на МКС е изисквало шест часа работа в открития космос, е съобщил проф. Петър Гецов - директор на ИКИТ към БАН.
Българската апаратура включва сонда на Ленгмюр, с която се изследват параметрите на космическата плазма - температура и плътност. Чрез сферичните датчици, които са монтирани на щанги, отдалечени от станцията, се измерва електрическият потенциал на модулите на станцията, което е особено важно при стиковката на товарните и на други космически кораби, които идват и се скачват със станцията, посочват от БАН.
От Академията съобщават, че отново на 19 април от космодрума в Байконур е изстрелян и научният космически спътник "Бион-М". На борда на биологичния спътник се намират мишки, гущери, охлюви и риби. Целта на експеримента е да се установи какви изменения ще настъпят при животните на генетично ниво при продължителен полет.
На спътника, наред с множеството научна апаратура, са монтирани и четири български датчика, чиято цел е да измерват слънчевата радиация. Данните от тях ще имат важно значение, особено при дълговременни полети, какъвто ще бъде бъдещият полет до Марс.
Дозиметрите също са разработени от учените от ИКИТ към БАН.