Независимо дали вярваме в съществуването на "сродната душа" или не, факт е, че прекарваме голяма част от живота си в съзнателно (или още не), търсене на "половинка".
Човек, който да ни обича, разбира, желае, допълва и каквото още там му възложим да прави. Намираме го и го убеждаваме да сме "заедно докато смъртта ни раздели". Добре де, може и да не се женим, но сме заедно. И всичко това, защото като малки са ни разказвали приказки и разчитаме на изречението: "Имало едно време едно момче и едно момиче, които се срещнали, влюбили се, оженили се и заживели щастливо".
Надяваме се, че някъде там има някой, зачислен да ни бъде половинката, която просто трябва да срещнем.
И намираме ние един такъв човек, който да се вписва в представите ни за идеален (адски сме нахални, защото самите ние не сме идеални, пък търсим това у другите) и решаваме да се оженим. После евентуално и се развеждаме със същия този прекрасен, чудесен, нали беше идеален? наш половин, но това е друга история. Да се върнем на женитбата.
Още по темата и снимки можете да видите ТУК.