Имунолог от БАН: До Нова година ще е готов прототипът на българската ваксина срещу коронавирус

В момента България е в оранжевата зона на Европа и няма защо да сме обезпокоени, това са нивата от юли месец, допълни тя.

В момента се тестват руската и ваксината на "Астра Зенека", като резултатите и за двете са много обнадеждаващи, смята ученият.

Оказва се, че част от лекарствата, които хората със съпътстващи заболявания приемат непрекъснато, всъщност провокират коронавируса, затова тези хора са толкова рискова група, обясни ученият.

Софиянци спазват най-добре мерките - виждате навсякъде по магазините и в затворени места се носят маски, каза още доцентът.

Българските учени продължават да работят по ваксина срещу коронавируса. До Нова година ще е готов прототипът, след това сме готови за клинични изпитания. Това съобщи в сутрешния блок на БНТ "Денят започва" доц. Пенка Петрова, директор на Лабораторията по експериментална имунология към БАН.

По думите ѝ, дали българската ваксина ще е по-евтина зависи от производствените мощности и от това доколко държавата ще се ангажира с производството. Затова и науката трябва да се подпомага регулярно, защото при поява на нова пандемия ние ще можем да реагираме адекватно, обясни доц. Петрова. Нашата протеинова ваксина се е съсредоточила върху генома и би трябвало да действа срещу всички щамове, допълни тя.

По думите ѝ, с цел превенция е препоръчително да се промени хранителният ни режим. Установено е, че при недостиг на селен в организма има по-голям риск от фатален изход на заболяването. В България обаче няма тежки селенови дефицити, тъй като селенът се среща в традиционни за българите храни, като зърнените - пшеница, овес, ръж. Силно препоръчителни са ядки като бразилския орех, както и морските продукти. Нужни за организма ни са и антиоксидантите, затова е необдходимо да приемаме достатъчно витамин C и витамин D.

Учените продължават да изследват геномите на вируса, като е установено, че при 12 000 различни има около 1200 мутации. Всеки десети вирус е мутирал, но тенденцията е да се върви към по-малко смъртоносни щамове. В Европа и в България преобладават едни и същи щамове, обясни доц. Петрова.