Как да контролираме астмата?

Иницииран е от Глобалната инициатива за aстма (GINA) и се провежда всяка година в първия вторник на месец май.

На 7-ми май отбелязваме Световния ден за борба с астмата.

С понятието тежка астма се определя бронхиална астма, която е трудна за лечение, остава неконтролирана, въпреки придържането на болните към оптимална терапия.

За отбелязването му в България редица асоциации и дружества обединяват сили.

В клиниката по пневмология и фтизиатрия към ВМА е регистрирана Комисия за биологично лечение на тежка астма, една от шестте, функциониращи в България. Всяка комисия прави анализ на историята на болестта, състоянието и лечението на пациентите, предложени за биологична терапия и при покриване на установените критерии го насочва за одобрение от НЗОК.

Делът на пациентите с тежка астма е около 3.7 % от всички астматици, казва още специалистът и подчертава, че тежката астма, която е недостатъчно добре контролиранa, има следните симптоми: честа кашлица, хрипове или задух, събуждане през нощта със затруднено дишане, повтарящи се хоспитализации, посещения в спешното отделение или необходимост от орални кортикостероиди при екзацербации (обостряния). При тези пациенти, при които не се постига контрол на заболяването, международните ръководства препоръчват прилагането на биологична терапия. Биологичните медикаменти са моноклонални антитела, които блокират патологичните патофизиологични и имунологични механизми и пътища, водещи до възпаление на дихателните пътища, което причинява клиничната картина на астмата. Биологичните терапии са различни с това, че тяхна мишена са антитела, възпалителни молекули или клетъчни рецептори, участващи във възпалителния процес, пояснява още д-р Александра Червениванова.

Достъпът на пациентите с бронхиална астма до съвременни и иновативни лечения е ключов фактор за подобряване качеството на живот на тези пациенти – намаляване броя на хоспитализациите, намаляване на годишния брой на обострянията, подобряване на белодробната функция, ограничаване употребата на кортикостероиди.

Тази година GINA избира темата „Образованието за астма има значение“ и подчертава необходимостта от повишаване осведомеността на пациентите с астма за възможностите как да „управляват“ заболяването си и как да разпознават необходимостта да потърсят лекарска помощ. Здравните специалисти са призовани да повишат информираността си относно публикуваните доказателства за ефективно и оптимално лечение на своите пациенти с астма. Най-честите въпроси, които се обсъждат са: неточна диагноза, недостатъчна употреба на инхалаторни противовъзпалителни кортикостероидни медикаменти, прекомерна употреба и зависимост от краткодействащи бета2-агонисти, неразпознаването на пациенти, нуждаещи се от по-нататъчна специализирана оценка, отбелязва д-р Червениванова.