Майка, минала през ужаса COVID-19: Нямаше кой да преслуша гърдите на бебето ми

"Аз съм медицинско лице, но не съм лекар и въпреки денонощното четене на медицинска литература, включително и чуждоезична, не знаех какво да правя. Само ще ви кажа, че по сто пъти на нощ броях вдишванията в минута на бебето, за да видя дали няма отклонения", разказва Розалия.

Пловдивско семейство с две малки деца мина през ужаса на COVID-19. Прекарали болестта в домашни условия, с 14-дневна карантина, без физически достъп до лекарска помощ, тъй като не се водят средно тежки или тежки медицински случаи. Парадоксалното е, че определянето как преминава болестта е оставено в ръцете на самите болни, които в много от случаите нямат подходящо образование и знания за това.

За 14-те дни карантина фамилията е била посетена на домашния адрес веднъж от служител на РЗИ и още веднъж - от полиция, за да проверят дали се спазва изолацията и да дадат предписания за дезинфекция. Достъп до най-важното - лекар - само и единствено в претоварената Инфекциозна клиника в града, която няма и капацитет да обгрижи всички нуждаещи се. Проблемът не е вирусът, а липсата на организация COVID-19 е страшен, да, защото е непознат и непредвидим. Но по-страшно е, че у нас няма създадена организация заразените да се проследяват и те де факто са лишени от лекарска помощ, докато състоянието им не стане поне средно тежко, казва Розалия Донева.

И дава за пример прочетеното в научна литература, че в Китай се следят отблизо дори и леките случаи, за да може да не се допусне да станат тежки. Свива ми се сърцето всяка сутрин, като чуя справката на здравното министерство за болните, които са на домашно лечение. Защото знам от личен опит, че са оставени буквално на самолечение, прави мрачна прогноза жената. Важните хора в държавата обясняват по медиите, че за борбата с COVID-19 са налети много пари. Каква е ползата от тях обаче, ако не са вложени в правилните хора и на правилните места? Сега си представете септември месец, когато се очаква децата да тръгнат на училище и детските градини да се напълнят. Какво правим ние, родителите, при появата на настинка, хрема, кашлица, все стандартни неща при децата?

От РЗИ обясняват на Розалия, че сама трябва да следи състоянието на децата и при влошаване да организира свой транспорт и да тичат в Инфекциозна болница. По същата причина няма как да им се направи рентгенова снимка, за да се види има ли бронхопневмония, или не. Всъщност има и друг начин, но е безотговорен и рисков за околните - да скрие, че децата са контактни на заразен и да ги заведе в болнично заведение, където да минат рентген. И вероятно да пренесат вируса на още десетки хора, разсъждава жената.

При наличие на доказано заразен в семейството и карантина над контактните му у дома няма специализирано звено, което да поеме тези грижи.

Такъв е протоколът за обгрижване на заразени с COVID-19 у нас. Това обаче поражда много проблеми и системата трябва да се промени, категорична е майката, пожелала да запази анонимност пред Марица.