Проф. Ива Христова: Съмнявам се Омикрон да е последният вариант

Очакваме и над 10 000 на ден. Въпросът е каква част от тях ще протекат сравнително леко със засягане само на горните дихателни пътища. Има редица случаи от нашата и световната практика на по-тежко протичане на Омикрон. Това са хора от рисковите групи, над 65 г., с диабет, наднормено тегло, хронични заболявания. Това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.

Тя отчете, че случаите на Омикрон у нас се увеличават бързо. Преди седмица, когато бяха отчетени първите 12 случая, те бяха 4% от всички проби, последните 52 са 10% от изследваните в НЦЗПБ проби. 

Процентът много бързо се качва, очакваме Омикрон да стане доминиращ в близките седмици. Това е червената лампа, която да ни светне, че се задава нова вълна. Затова е необходимо стриктно спазване на противоепидемичните мерки – избягване на събиране на много хора на едно място, носене на маски от висок клас, ваксинация или бустер за ваксинираните, подчерта проф. Христова пред Bulgaria ON AIR.

Жените и децата се заразяват по-често с Омикрон

Световните данни показват, че Омикрон атакува много повече жени и деца, в сравнение с предишните варианти. 

Невъзможно е да спрем разпространението на Омикрон

Вирусът засяга все повече онези групи от хора, които преди това са били пощадени. Това е въпрос на изграден имунитет – от преболедуване или ваксиниране. Към момента от последните 52 случая 4 са на деца, най-засегнати са хората в активна възраст – 45-65 г., отбеляза директорът на НЦЗПБ.

И предупреди, че хората не трябва да се успокояват от данните за по-леко протичане на Омикрон.

Проф. Христова: Първоначалният оптимизъм за Омикрон се изпари

,,Последствията от Омикрон са типичните за COVID-19. Те са свързани с увреждането на микроциркулацията. Тези увреди са в целия организъм. Все повече се говори за усложненията след Ковид. Няма орган или система, която да не е засегната – нервната система, паметта, засяга сърцето. Хората, които по някакви причини не искат да се ваксинират, трябва да позамислят и за тези последствия'', призова проф. Христова.

Тя успокои, че в момента не трябва да се притесняваме от кръстосването на Омикрон и Делта, защото това са изолирани случаи. 

Бустери без край?

Препоръките на здравните власти у нас са за поставяне на бустер доза три месеца след пълната ваксинация. Това се налага заради бързата промяна на вируса. 

След Омикрон не знаем какво идва, може да има няколко месеца пауза, без вълна на заболели. Възможно е да се наложи друг вариант, който не е толкова променен, за който имунната ни система е подготвена и бустер да се наложи след шест месеца. Сега данните показват, че ако сме ваксинирани преди повече от шест месеца, не сме добре защитени. Затова е разумно след три месеца да се постави бустер, сподели проф. Христова.

Тя подчерта, че надеждата е да се създаде силен имунитет при голяма група хора. 

Учен: Няма никакъв смисъл да се поставят бустерни дози няколко пъти в годината

Съмнявам се, че това ще е последният вариант. Надявам се, че следващите по-слабо ще ни засегнат и по-лесно ще се преболедуват. COVID-19 може безкрайно да мутира, въпросът е докъде ние с нашата имунна система ще му дадем да се разширява. От една страна са преболедувалите, от друга – ваксинираните. Така се изгражда общият имунитет, коментира директорът на НЦЗПБ. 

Проф. Христова подчерта също, че в настоящия момент е много важна ролята на децата – да не са разпространители на COVID-19 от дома към училището и обратно. Затова препоръча ваксинация на децата над 5-годишна възраст.  

Последвайте канала на