Какво знаем за мутациите на COVID-19

2.11.20 г., 10:53 ч.

Копирано

„Все още не знаем напълно ролята на този ген. Свързан е със способността на вируса да потиска естествения антивирусен имунитет на човека“, отбеляза вирусологът. Честотата на тази вече доказана мутация на този етап обаче не се променя, не се увеличава, уточни проф. Александрова.

„На практика е някъде в около 10 буквички, ако приемем, че целият геном се изписва с 30 хиляди буквички", посочи тя.

„Съдбата на най-първия вариант - този, който е най-близо до вируса, който „прескочи“ от прилепите в човека, той е на път напълно да изчезне. Което показва, че това, пред което в момента се изправяме, не е съвсем същият вирус, който е тръгнал в началото“.

"Вирусите нямат интерес да се изменят рязко и повечето мутации са неутрални. Втората мутация се открива в ген, характерен за високопатогенните вируси като SARS и MERS. Част от този ген се изтрива и това се е случило и при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 г.", разказа проф. Радостина Александрова.

Две от мутациите на коронавируса, предизвикващ Covid-19, привличат интереса на учените. Едната е по-широко разпространена и вероятно помага на вируса да се разпространи по-добре, а другата е свързана с негов ген, който се самоизтрива и това е наблюдавано при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 година. Това каза пред БНР проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология в Института по експериментална морфология и антропология към БАН.

Били са разграничени 6-7 варианта на вируса. Една от разновидностите например не се среща в Италия, но я има във Франция и в Германия. Няма данни някоя разновидност да предизвиква по-тежка клинична картина в сравнение с друга. Как ще протече инфекцията, това зависи от нашата имунна система и генетика, уточни още експертът.

В момента тази мутация се открива в Тайван и в Китай. Предполага се, че на теория би била свързана с по-лека клинична картина.

В предаването „Преди всички" проф. Александрова уточни, че между два вируса, изолирани от двама души в които и да е две точки на планетата, разликата е много малка.

По думите ѝ изменчивостта е много характерна за вирусите, съдържащи РНК. Сегашният коронавирус е вирусът с най-голям геном при РНКовид вирусите и при него има „редактираща система“, която му помага да поправи възникващи изменения, които са потенциални мутации.