Код здраве: За "тихото мнозинство" и астмата

Септември е месецът, в който започват много промени. И не, не става дума само за края на отпуските и старта на учебната година, но и за вирусните инфекции, които се активират отново. Има една специфична общност от хора, които попадат в особено рискова група - астматиците.

Рискът от усложнения сред тях е осем пъти по-висок в сравнение с останалите. Да не говорим, че в ситуацията покрай Ковид-19 те, заедно с пациентите със сърдечно-съдови заболявания и диабетиците, са в топ 3 на най-застрашени от усложнения и дори фатален край.

Очертава се още един сериозен аспект на заболяването - близо 70 на сто от пациентите с бронхиална астма са с лека форма на протичане. Проблемът масово при тях е, че не се лекуват, защото може да проявят симптоматика по-рядко и съответно неглижират състоянието си. А астмата е възпалително състояние и като всяко такова – ако не се вземат адекватни мерки и то навреме, ще прогресира. Именно тези хора, познати още като „тихото мнозинство” в научната литература,  са главните действащи лица в днешния епизод на "Код здраве" с гост -  специалистът алерголог на „Александровска” болница д-р Кремена Найденова.

Симптоматиката на заболяването включва задух, затруднено издишване, кашлица, свирене и тежест в гърдите. Формите на това възпалително заболяване на белия дроб се определят спрямо честотата и тежестта на оплакванията. Според тежестта на протичане се делят на лека, средно - тежка и тежка форма на астма. При бронхиалната астма проблемът в белия дроб е персистиращ, често пъти започва в ранна детска възраст, засяга млади хора, когато е алергична и обикновено се предшества от алергичен ринит, сезонният, познат още като сенна хрема.

„Това е рисков фактор, който често води до астма – 40 на сто от пациентите със сенна хрема могат да отключат и бронхиална астма. А 85-90 на сто от тези с астма имат и придружаващ алергичен ринит”, разяснява д-р Найденова. При тази форма оплакванията се проявяват един или два пъти месечно или по-рядко. „Но това не трябва да успокоява тези болни, а вместо това нека да прилагат терапията ежедневно”, категоричен е специалистът от „Александровска” болница.

Един от основните терапевтични подходи включва инхалаторни кортикостероиди, които действат на ниво бял дроб, с минимални странични ефекти.

„Често младите хора, когато чуят тази диагноза, я отричат и казват „за кратко се чувствам зле, няма нищо страшно”. Но това не е така, защото в един момент заболяването се влошава, то персистира”, отбелязва д-р Найденова.

Около 70 на сто от пациентите с бронхиална астма са именно с лека форма и не всички прилагат терапия. Често отиват в аптеката и сами си купуват т.нар. облекчаващи инхалатори, които само временно повлияват задуха и тежестта в гърдите, но това не решава проблема, защото не лекува възпалението. „Тези хора трябва да се консултират с лекар-специалист и да се обърне внимание колко често използват такива спасителни медикаменти, защото се смята, че ако това е над 3 пъти седмично, всъщност е опасно и крие редица рискове”, призовава за пореден път днешният ни гост.

По какъв начин се поставя диагнозата астма, какви са симптомите, последващите стъпки, както и още ценни съвети – вижте във видеото.

Кой е днешният ни гост накратко:

Д-р Кремена Найденова е специалист алерголог в София с над 7 години опит и научни интереси и публикации в областта на респираторна алергология, вкл. алергични болести на горни и долни дихателни пътища, с фокус върху алергични ринити и бронхиална астма. В момента разработва дисертация на тази тема.

Завършва Медицински университет Варна през 2012 г. Своята специалност Клинична алергология придобива през 2017 г. От тогава е редовен докторант в Медицински университет София. След дипломирането си през 2012 г. постъпва в Отделение Спешна медицина на МБАЛ ‘’Св. Анна” Варна. В периода от 2013 г. до 2017 г. е лекар-специализант по Клинична алергология в УМБАЛ „Александровска“ София. Към момента е част от екипа специалисти на УМБАЛ Александровска, ДКЦ Александровска, МЦ „Инспиро“. Провежда кожно-алергично изследване с битови, инхалаторни и хранителни алергени, анестетици за обща и локална анестезия. Осъществява диагностика и лечение на алергичен ринит, бронхиална астма, атопичен дерматит, уртикария, контактен дерматит, хранителна, медикаментозна, инсект-алергия.

Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по алергология , Европейската академия по алергология и клинична имунология, Световната алергологична организация.

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

 

Коментари

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Най-четени

Най-коментирани

Болести

още

Анкета

Какво би ви накарало да се тествате за COVID-19?

Какво би ви накарало да се тествате за COVID-19?

Избрано от Интернет