Българин, ръководещ щаба за борба срещу COVID-19 в САЩ, със съвети как да преборим заразата у нас

***

Цялата презентация на д-р Румен Хичев можете да видите в прикаченото видео:

Д-р Румен Хичев не пропусна и да разясни и двата щама S и L, като изследванията в тази посока продължават.

,,В момента у нас могат да се правят максимум между 800 и 1000 PCR теста. Те вършат работа за лечение и диагностика, но нямат отношение към управлението на социалните измерения на пандемията, нито помагат за оптимизиране на реакцията. За това именно са тези бързи и масови тестове, които се фокусират върху детекцията на имуноглобулините G и M. Доктор Хичев изрично подчерта - използването и оценката им въз основа на критерии като надеждност е погрешно, защото тяхната работа изобщо не е да се противопоставят на потвърдителните тестове. Те трябва да бъдат чувствителни, тоест да уловят тенденции и процеси, а на дават окончателно знание за състоянието на отделния тестиран човек'', коментира Илиян Василев.

,,От изнесеното стана ясно, че колкото по-бързо и по-масово започнат да се правят тези тестове, както в различните социални и рискови групи, по цялата територия на страната, толкова ще се увеличи вероятността от прицелни и успешни действията срещу невидимия враг. Доктор Хичев обърна внимание, че сме в надпревара във вируса, защото той може да мутира, докато ние търсим противодействие'', допълни още по темата на презентацията икономическият експерт.

Д-р Румен Хичев е вицепрезидент и главен директор по научните проекти на Американската асоциация на тъканните банки /АТББ/. Председател е и на Лекарския съвет и Комитета по науката и технологиите към ААТБ. Координатор е на Оперативния щаб за бързо реагиране при АТББ и Департамента по здравеопазването на САЩ.

Българинът д-р Румен Хичев е ръководител на група в кризисния щаб за коронавируса към Министерство на здравеопазването на САЩ. Той е и един от хората с най-много информация и експертиза по въпросите, касаещи смъртоносната инфекция, тъй като самият д-р Хичев е в епицентъра на тази борба и в епицентъра на една огромна база от данни и информация.

В предаването ''Alternativata" по ТВ1 д-р Хичев направи забележителна презентация около новия коронавирус – епидемиологическите параметри и тенденции, патофизиологичните особености на инфекцията и възможните подходи за решаване на проблемите и кризисните явления, свързани с разпространението на COVID-19.

В рамките на своята презентация българският лекар представи начините на ограничаване и контрол на пандемичния процес, както и математически модели и алгоритми, адаптирани конкретно за България. Математическата прогноза, която предложи д-р Хичев, включва данни по дни за очаквания епидемиологичен цикъл у нас (брой заразени, безсимптомни носители, леки и тежки случаи, процент смъртност). Презентацията предложи какви ресурси трябва да се планират за скринингови, диагностични и лечебни протоколи за COVID-19.

В статистическите модели дори извадки от 2-3% от групите, които могат да бъдат засегнати от вируса, вършат работа, ако са направени по методика, която да включва различни профил на рискови групи и райони, ако са част от непрекъснат и повтарящ се процес на сканиране и водят към заветната цел да бъдат изследвани 70% от населението, т.е. малко под пет милиона души (което според доктор Хичев би дало пълен контрол над заразата).

В студиото на предаването присъства и икономическият анализатор Илиян Василев, който не скри адмирациите си от успеха и професионализма на родния учен, успял да се утвърди като уважавано име в медицинските среди отвъд Океана. Той апелира презентацията на д-р Хичев да бъде видяна от щаба и от управляващите у нас, тъй като тя е изготвена от безспорен авторитет в областта на инфекциозните заболявания.

Д-р Хичев смята още, че без масов скрининг, който да даде някакви реалистични входни данни, никакъв модел и никаква прогноза не може да сработи. Дори това, което медицинският съвет с огромно усилие успя да отвоюва от щаба, на фона на препоръките на доктор Хичев изглежда прекалено малко и прекалено късно.

По думите на д-р Хичев математическия модел не престава да бъда валиден, независимо от ограничеността и непредставителността на входните данни и непознаването на спецификата на местния алгоритъм на заразата, защото е построен въз основа на предишни, достатъчно добре и изучени пандемии.