Едно овчарче пасяло стадото на господаря си близо до тъмна гора, недалеч от селото. Скоро пастирският живот започнал да му се струва много скучен. Единственото, с което можело да се развлича, било да разговаря с кучето си или да свири на овчарския си кавал. Един ден, докато седяло и наблюдавало овцете и тихата гора, и си мислело какво ще направи, ако види вълк, му хрумнал начин как да се забавлява. Неговият господар му бил казал — ако някой вълк нападне стадото, да извика за помощ и селяните ще го прогонят. И така, макар че не било видяло нищо, което дори прилича на вълк, то се затичало към селото и закрещяло с пълен глас: „Вълк! Вълк!“ Както очаквало, селяните, които чули виковете, оставили работата си и се завтекли силно развълнувани към пасището. Но когато стигнали там, те намерили момчето превито от смях, заради шегата, която им изиграло. Няколко дни по-късно овчарчето пак извикало: „Вълк! Вълк!“ И този път селяните се затичали да му помогнат, само за да им се присмее отново. Ала една вечер, когато слънцето залязвало зад гората и сенките се промъквали над пасището, един вълк наистина изскочил от шубрака и се нахвърлил върху овцете. Момчето ужасено се втурнало към селото и завикало: „Вълк! Вълк!“ Но въпреки че селяните чули вика, те не изтичали да му помогнат както преди. — Този път няма да ни измами — казали те. Вълкът издавил много от овцете на момчето и след това се измъкнал в гората. Никой не вярва на лъжците, дори когато говорят истината.

Само инсценировки правят, как да им повярва човек, като това им е стилът? Нали знаеш приказката за "Лъжливото овчарче"...