Как жегата убива? Екстремалните горещини тестват човешкия организъм

Горещината не притежава грубата сила на урагана, не оставя обгорена земя като при горските пожари и не причинява бързи щети като наводненията.

Екстремално високите температури, особено в съчетание с висока влажност, се промъкват незабелязано, действайки като постоянен фонов шум. Основната вреда, която те причиняват, е не върху собствеността, а върху човешкия организъм.

Повече от 1000 души са починали в горещините по време на хаджа

Хората умират, докато се разхождат под обедното слънце, на семеен поход в национален парк, на концерт на Тейлър Суифт на открито, а също и в домове без климатик. Повече от 1 000 души загинаха по време на тазгодишния хадж през юни, когато температурите в Мека надскочиха 49°C.

За първи път в историята на човечеството: глобалният воден цикъл на Земята е нарушен

Горещината е най-смъртоносният вид екстремно време, а климатичната криза, причинена от човека, прави горещите вълни все по-изтощителни и продължителни. Добавете към това и повишената влажност – в такива условия способността на човек да оцелее достига своя предел, а тялото изчерпва своите способности си да се адаптира.

„Ние по същество превръщаме лятото в оръжие“, каза Матю Хубер, професор по климатични науки от Университета Пърдю в Индиана, САЩ.

Какво прави топлината с кожата ви?

Милиони потни жлези в цялото тяло отделят течност върху повърхността на кожата. Докато се изпарява, тя отделя топлина към околната среда и се охлажда. Но когато навън е твърде горещо и влажно, целият процес се дезорганизира. Прекомерното изпотяване може да доведе до дехидратация, а тялото невинаги бие тревога, когато има нужда от повече течности. Когато се появи чувството за жажда, може да е твърде късно: губи се течност по-бързо, отколкото може да се замени. Горещината и високата влажност могат да отменят ползите от изпотяването.

Когато във въздуха има много влага, потта се изпарява много по-бавно или изобщо не се изпарява. Вместо това, тя се събира и стича надолу. Лишено от основния си охлаждащ механизъм, тялото бързо започва да се нагрява, пише futurist.bg. 

Достигнали сме критична точка: 7 от 9-те „планетарни граници“ са нарушени от човечеството

Какво прави топлината със сърцето?

За регулиране на телесната температура сърцето и кръвоносните съдове „влизат обикновено първи в действие“, обяснява д-р Катарина Джудис, лекар по спешна помощ и климатолог в Училището по обществено здраве на Харвард Чан.

При екстремни горещини сърцето трябва да работи по-усилено, за да поддържа стабилна вътрешната телесна температура. То трябва бързо да изтласква кръвта към кожата, където тя може да отделя топлина в околната среда и по тази причина често хората почервеняват в жегата. Когато се потите, загубата на течност намалява обема на циркулиращата кръв, принуждавайки сърцето да работи още по-усилено, за да поддържа кръвното налягане. В такива случаи може да се почувствате сякаш „ то изскача от гърдите ви.

Какво прави топлината с мозъка ви?

Реакцията на тялото на охлаждане се управлява от малка област на мозъка с форма на диамант, наречена хипоталамус. Той предизвиква изпотяването и насочва кръвния поток, за да може телесната температура да се поддържа на ниво около 37°C.

Но ако стане твърде горещо, всичко това започва да се обърква. При екстремни горещини притокът на кръв към мозъка намалява, дишането се учестява и кръвоносните съдове на шията и черепа се стесняват. Мозъкът е лишен от кислород и глюкоза, от които се нуждае, което потенциално засяга когнитивните способности, влошава психичното здраве и води до рискови и лоши решения.

„Ако не сте адаптирани към високите температури, мозъкът ви много бързо излиза от строя, което ви кара да вземате грешни решения и да се забърквате в проблеми“, казва д-р Поуп Моузли от Държавния университет на Аризона.

Как жегата убива?

Екстремната топлина нарушава защитните сили на организма ви. Високата температура бързо се превръща от неприятно обстоятелство в смъртоносно такова, а неприятното усещане от горещия и лепкав ден се превръща в нещо зловещо. Често това състояние започва със симптоми като гадене, главоболие, мускулни спазми и дори припадъци. Всичко това са признаци на топлинен удар: тялото е дехидратирано и започва да губи способността си да се охлажда. От този момент нататък ситуацията започва бързо да се влошава.

Топлинният удар възниква, когато тялото не е в състояние да използва нормални начини за охлаждане, като изпотяване и увеличаване на притока на кръв към кожата. Това води до опасно повишаване на телесната температура.

Учените предупреждават: Изменението на климата има необратими последици

Може да загубите съзнание или пространствена ориентация. Основните органи започват да отказват. Бариерите, отделящи червата от останалата част от тялото, могат да станат по-пропускливи, което позволява на смъртоносни токсини да навлязат в кръвния поток. Накрая сърцето просто може да се предаде.

Моузли нарича топлинния удар „взривоопасно състояние и възпалителен процес, засягащ няколко системи едновременно“.

Катастрофално ли е бъдещето?

До известна степен тялото ни може да свикне с топлината, но това отнема време. Вярно е, че понякога температурата може да бъде твърде висока, за да се адаптира човек към нея. За да получат по-добра представа за това как топлинният стрес влияе на организма, учените измерват температурите по така наречения мокър термометър, който отчита комбинирания ефект от топлината и влажността. За тази цел термометърът се увива във влажна кърпа. Когато водата се изпари, колбата се охлажда, а когато е мокра, температурата пада.

Колкото повече влага има във въздуха, толкова по-малко вода се изпарява и толкова по-слабо е охлаждането, тоест показанията на мокрия термометър са високи. Според последните проучвания, максимумът, на който може да издържи здрав човек, е около 31 градуса по мокър термометър. Това може да не изглежда много, но при 100% влажност тялото на практика не може да се охлади и топлината става задушаваща и смъртоносна.

Учените от Университета Пърдю прогнозират, че милиарди хора ще се изправят пред този опасен праг с ускоряването на глобалното затопляне. Според тяхно изследване най-уязвимите региони са Западна Африка и части от Южна Азия, където има голяма гъстота на населението и много често ограничен достъп до климатизация.

По данни на Световната здравна организация ежегодно около 489 хиляди души умират от горещините, но реалните жертви са много повече, тъй като смъртните случаи, свързани с екстремалните горещени, не са лесни за проследяване. Те например могат да бъдат приписани на инфаркти или инсулти, без да се взема предвид фактът, че много от тях са се случили на фона на екстремно високи температури на въздуха и повишена влажност.

„Ние сериозно подценяваме числата“, каза Бхарат Венкат, ръководител на лабораторията за термичен мониторинг в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Последвайте канала на